Български (България)English (United Kingdom)
Българска Асоциация Диабет
http://www.badiabet.com/components/com_gk2_photoslide/images/thumbm/9163271.png http://www.badiabet.com/components/com_gk2_photoslide/images/thumbm/3261062.png http://www.badiabet.com/components/com_gk2_photoslide/images/thumbm/9529923.png http://www.badiabet.com/components/com_gk2_photoslide/images/thumbm/1547604.png http://www.badiabet.com/components/com_gk2_photoslide/images/thumbm/4997225.png
Печат Е-мейл
ОБЩО ПИСМО ЗА САМОКОНТРОЛА

ДО

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

ДО

МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ

 

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Г-ЖИ  И Г-ДА  МИНИСТРИ,

УВАЖАЕМИ  МИНИСТЪР ДЯНКОВ,

 

            Поводът да се обърнем към Вас – а чрез Вас и към цялото общество – е начинът, по който се развиват и третират проблемите на болните от захарен диабет в България.

Понастоящем в България има около 500 000 души, които страдат от това заболяване. Броят на различните групи болни е даден по-нататък в изложението.   Допълнителни  350 000 души са с преддиабет и те са изложени на риск през следващите години да развият това заболяване. Поради това, че в България няма национален регистър на болните от диабет е трудно да се определи с абсолютна точност броят на болните и на тези, които са с преддиабет, както и каква част от тези хора развиват здравословни усложнения и други болести вследствие на диабета.

          Въпреки това специалистите са единодушни, че най-често срещаните здравословни усложнения на захарния диабет, които водят и до смърт са:  миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, слепота, ампутации и бъбречна недостатъчност. Здравословните усложнения нарастват с напредването на болестта.   През първата година след установяването на диабета 4% от пациентите са с инфаркт на миокарда, 3,2% - с инсулт. През следващите седем години процентът на усложненията нараства в линейна зависимост – при 7,3% от хората с диабет се развива инфаркт на миокарда, при 8,6% - инсулт; 1,4% са на хемодиализа, 1,2% - имат ампутации, 0,6% са със слепота. През първата година след диагностицирането 58% от разходите са за усложнения на диабета, през седмата година тези разходи нарастват на 83%, като само 6% от разходите са за инсулин и по-малко от 3% - за средства за самоконтрол на кръвната захар (ROSSO German data, Weber M.D.,M.P.H., Journal of Diabetes Science and Technology).

              Наред с това  в България самата болест, без да се отчитат усложненията от нея, е причина за смъртта на 4125 жени и 4000 мъже (по данни на IDF – Международната диабетна федерация).              

                Тук е мястото да подчертаем и да обърнем Вашето внимание, че усложненията при болестта захарен диабет, както и ускореното й развитие се дължат на нередовния и недостатъчен самоконтрол на нивата на кръвна захар. На практика самоконтролът при диабета като превенция на тежките усложнения в дългосрочен план  е икономически най-изгодния начин за постигане на по-добър метаболитен контрол.

Контролът е редовен, ако при болните на интензифицирано лечение се осъществява всеки ден (по 3-5 пъти - преди поставянето на всяка инжекция инсулин) и до 1-2 пъти дневно за хората, които са на инсулинова конвенционална терапия. Наред с предписването и провеждето на инсулинова инжекционна или медикаментозна  терапия, самоконтролът е ВАЖНА част от правилното и ефективно лечение на болестта захарен диабет и спомага за забавяне и дори избягване на усложненията от болестта.  Повече от 90% от  болните в България, които са с диабет тип 1 не измерват  нивата на кръвната си захар дори и веднъж на ден, а други 65% осъществяват самоконтрол по-малко от веднъж седмично. 

            Намаляването на гликирания хемоглобин с 1%, в резултат от осъществяване на редовен самоконтрол при  диабет, намалява риска от инфаркт с 14% , намалява риска от микро-васкуларните усложнения с 37%, а  риска от периферни съдови нарушения - с 43%    (UKPDS 35 , BMJ 200).       

                       Болестта захарен диабет има два типа. Тип 1 е ИНСУЛИНОЗАВИСИМ ДИАБЕТ и се дължи на автоимунен процес в организма, при който панкреасът не произвежда въобще инсулин,  а тип 2 е НЕИНСУЛИНОЗАВИСИМ и се дължи на затлъстяване, неправилно хранене, наследственост и/или инсулинова резистентност, като при този тип панкреасът произвежда инсулин, но в недостатъчни количества.  Терапията при тип 1 е винаги с инжекционен инсулин, докато при тип 2 може да бъде с инжекционен инсулин, с таблетки  или само с диета и повишена двигателна активност - в началния етап на заболяването ...                      

Икономически измерения от липсата на редовен самоконтрол.

Липсата на редовно осъществяван самоконтрол повишава рязко здравословните усложнения, и съответно разходите за лекуването им.  Разходите за хемодиализа в България са 44 млн. годишно, от тях 40% са за хора, получили бъбречна недостатъчност като усложнение на диабета. Всяка година на 100 пациенти с инсулин има поне 11 епизода на тежка хипогликемия, което води до хоспитализация и разходи за лечение.   Според научно изследване, проведено в Германия през 2006г., ROSSO Study, (Prof. Martin, Diabetologia 2006) редовния самоконтрол на кръвната захар води до намаление на усложненията от диабета с 32%, и намалява смъртността с 51%.  Наистина ефектът от  намалените разходи ще се прояви не моментално, а след първата и следващите  години.  

            Защо много от хората с диабет не измерват редовно кръвната си захар?

            Основната причина е в липса на финансови възможности за закупуване на средства за самоконтрол - глюкомери  и тест-ленти. Към момента в България глюкомерите и тест-ленти се заплащат от бюджета на НЗОК само за болните лекувани с инсулин. Извън обхвата на заплащаните от НЗОК глюкомери и тест-ленти остават над 300 000 души с диабет,  тъй като не са на инсулиново лечение. Наред с това има над 13500 човека над 18 години, които са на интензифицирано лечение с инсулин и за тях е жизненоопределящо да измерват нивата на кръвната си захар между 4 и 6 пъти на ден (преди поставяне на всяка инжекция), но те не могат да си го позволят, защото за период от 1 година НЗОК им заплаща САМО 150 броя тест-ленти.  Това количество не е достатъчно дори за самоконтрол веднъж на два дни.            

            Българска асоциация „Диабет” многократно се е обръщала през годините към отговорните лица  и институции в държавата, но проблемите ни за осигуряване на достатъчен брой тест-ленти никога не са разглеждани задълбочено от тях.  Оправданията за липса на финансови средства не съвпадат с разходите, които прави здравната система и НЗОК за лечение на ВСИЧКИ усложнения, причинени  от диабета.  Искането ни е да се промени отношението на държавните институции към болестта диабет и към хората, които са заболели от нея.  Първата стъпка за това е болните от диабет да имат възможност да осъществяват редовен самоконтрол според типа на болестта и назначеното им лечение.

            Болните с тип 1 и тип 2, които са на интензифицирано лечение, си поставят между 4 и 6 инжекции инсулин дневно. Болните на конвенционално лечение си поставят 1-2 инжекции дневно. Общият брой на болните от тип 1 и тип 2, които си поставят инсулин, но без тези на интензифицирано лечение, е  60 000 човека.  Броят на хората с диабет тип 2, които са на медикаменти е около 300 000 души.   Най-правилният начин за справяне с диабета е в подобряване на контрола на кръвната захар.

С какви възможности за самоконтрол на кръвната захар разполагат хората с диабет в България?

Всички пациенти на инсулинова терапия имат право на безплатен глюкомер (еднократно на 5 г.) и тест-ленти за него, съответно :

  • деца до 18 г. – по 1100 бр. годишно - 22 опаковки; (1 опаковка съдържа 50 тест-ленти, т.е 50 измервания.)
  • бременни – по 1100 бр.годишно - 22 опаковки;
  • възрастни над 18 г. – по 150 бр. годишно - 3 опаковки.

Ако сравним заплащаните от здравните  фондове количества тест-ленти, отпускани за инсулинозависими пациенти в различни  референтни държави (напр. Румъния, Сърбия, Хърватска, Босна и Херцеговина, Казахстан, Литва, Латвия, Естония, Словения, Чехия, Унгария) с положението у нас, то  България е на последно място по отпускани количества тест-ленти за самоконтрол на диабета.

  Към момента глюкомерите и тест-лентите се заплащат от Националната здравно-осигурителна каса като съществува диференциация в количествата според възрастта на болните.  До навършване на 18 годишна възраст болните  получават по 1100 броя тест-ленти, което позволява 3 измервания дневно. Можем да заключим, че тук редовният самоконтрол при повечето от тях ще бъде осъществен. След навършване на 18 години броят на предписваните тест-ленти драстично спада  на 150 бр. Затова от гарантирано поне 3 пъти  на ден измерване на кръвната захар, болните преминават към измервания веднъж на 2-3 дни. Подобен подход не може да се оправдае с медицински аргументи, напр. стабилизиране на здравния статус при възрастни пациенти и т.н

Промяната в честотата на самоконтрола  неминуемо допринася за РЯЗКО ВЛОШАВАНЕ на метаболитната компенсация и до бързо развитие на всички диабетни увреждания. По този начин хората в най-активна възраст вместо да произвеждат материални блага се инвалидизират бързо и преминават на социални помощи...!!!

ЗАТОВА НАСТОЯВАМЕ :

·         Обемите на медицинската помощ и дейности, заплащани от бюджета на НЗОК през 2011 година, да бъдат достатъчни, за да обезпечат условия за съвременно лечение на захарния диабет, което  включва като задължителен елемент ежедневен контрол на кръвната захар. Във връзка с това предлагаме като се отчете спецификата на болестта и назначеното лечение да има промяна в осигуряваните възможности за редовен самоконтрол. Това означава още през 2011г.  увеличаване броя на заплащаните от НЗОК тест-ленти за болните над 18 години с назначено  интензифизцирано лечение от 150 годишно на 1100 годишно, т.е. изравняването им с отпусканите тест-ленти за болни до 18 години. Така те ще могат да измерват нивото на кръвната си захар 3 пъти на ден, т.е. преди всяко хранене. В България към момента има 13500 инсулинозависими на интензифицирано лечение над 18 години,  които получават 3 броя опаковки от по 50 тест-ленти на цена от  34,80 лева с ДДС за опаковка. Ако броят на опаковките бъде увеличен на 22 или с още 19 броя, то разходите за тест-ленти ще се увеличат с 661,20 лева на човек с ДДС, умножено по броя на болните над 18 години, които са на интензифицирано лечение, е 8 926 200 лева, от които 20% са ДДС. Увеличението на реалния разход  за бюджета ще бъде 7 738 500 лева. За болните, които са на конвенционално инсулиново лечение, увеличението на тест-лентите може да бъде до 1 измерване на ден (или от 3 опаковки тест-ленти да им бъдат осигурявани по 6 опаковки от по 50 тест-ленти годишно). При 60 000 болни на инсулинова терапия, това ще бъде увеличение с 6 264 000 лева на година, при 20% ДДС. Увеличението на реалния разход за бюджета е 5 220 000 лева.

Следователно срещу 12 958 500 лева за по-добър самоконтрол на захарния диабет биха се избегнали редица тежки здравословни усложнения, чието лечение е 10-20 пъти по-скъпо от осигуряването на самоконтрол.

·         В дългосрочен план изписването на количествата тест-ленти да бъде съобразено с индивидуалното лечение на болния назначено от лекаря – каквато е практиката в ЕС, а не да се администрира  без ясни критерии и да не дава търсения резултат.  За да се изключат злоупотреби и надписване на количествата е необходимо да се създаде Национален регистър на болните от диабет, който да съдържа имена и възраст на болния, тип диабет, провеждано лечение, съпътстващи заболявания като усложнения от болестта. Информацията от регистъра ще позволи да се  планират реалните разходи за лечение.

·         Да се оптимизира процедурата на изписване на глюкомери и ленти, която в момента е  дълга и тежка за пациента (действащото Решение на УС на НЗОК е РД-14-10/30.12.2009 г., което премахна предишната правилна практика). Днес НЗОК е наложила срок, в който пациенти с поставена диагноза  „неинсулинозависим захарен диабет” (МКБ Е-11), на инсулиново лечение, имат право да получат глюкомер и тест-ленти за него едва след заверяване в РЗОК на 2-ри протокол за инсулинови продукти. Докато бъде отпуснат този глюкомер и тест-ленти, често минават 6 месеца, в които пациентът практически няма как да контролира нивата на кръвната си захар и се лекува без точен ориентир.

 

УВАЖАЕМИ  Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Г-ЖИ И Г-ДА  МИНИСТРИ,

            УВАЖАЕМИ МИНИСТЪР ДЯНКОВ,

Вярваме, че внимателно ще проучите поставените от нас проблеми и ще намерите тяхното НАВРЕМЕННО, ЕФЕКТИВНО и ДЪЛГОСРОЧНО РЕШЕНИЕ  при определяне на количествата и обемите на медицински дейности и помощ, заплащани от НЗОК.

                            С УВАЖЕНИЕ: Д-р Адриан Стоев – Председател на БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ „ДИАБЕТ”.

Проф. Д-р С. Захариева - Национален консултант по ендокринология и Началник на Клиниката по ЕНДОКРИНОЛОГИЯ към УСБАЛЕ „Акад.Ив.Пенчев”  и  Консултант по ендокринология на НЗОК

 

Доц. Д-р К. Коприварова - Национален консултант по детска ендокринология, Консултант по ендокринология на НЗОК

 

Проф. Д-р А. М. Борисова – Председател на БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ПО ЕНДОКРИНОЛОГИЯ

 

Доц. Д-р Ц. Танкова - Секретар на БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ПО ЕНДОКРИНОЛОГИЯ, Началник на Клиниката по ДИАБЕТОЛОГИЯ към УСБАЛЕ „Акад.Ив.Пенчев”  и  Външен експерт по ендокринология на НЗОК.

 

Доц. Д-р Ив. Даскалова – Председател на БЪЛГАРСКА ДИАБЕТНА АСОЦИАЦИЯ (лекари)  и  Началник на Клиниката по ЕНДОКРИНОЛОГИЯ към Военно-медицинска Академия.

 

Доц. Д-р М. Петкова – Завеждащ Вътрешно отделение към МБАЛ „Св.Анна”.

 

Доц. Д-р В. Христов – Медицински управител „ПроВита”.

 

 

24.11.2010

София

 

 

 

 
Банер
Банер
Банер