Български (България)English (United Kingdom)
Българска Асоциация Диабет
http://www.badiabet.com/components/com_gk2_photoslide/images/thumbm/9163271.png http://www.badiabet.com/components/com_gk2_photoslide/images/thumbm/3261062.png http://www.badiabet.com/components/com_gk2_photoslide/images/thumbm/9529923.png http://www.badiabet.com/components/com_gk2_photoslide/images/thumbm/1547604.png http://www.badiabet.com/components/com_gk2_photoslide/images/thumbm/4997225.png
Печат Е-мейл

Диабетните грижи в България се нуждаят от цялостна промяна
(Виена, 17 септември 2014 г.)

Диабетните грижи в Европа бележат напредък. Това показва паневропейско сравнение на превенцията и лечението на диабет, представено днес по време на 50-тия Конгрес на Европейската асоциация за изследване на диабета (EASD) във Виена. От 2006 г. насам комбинацията от по-здравословен начин на живот, предоставянето на по-добро и задълбочено обучение на пациентите, осигуряването на по-добра подготовка на лекарите, както и подобрен достъп до лечение и медицински изделия, са намалили броя на смъртните случаи от диабет в Европа с 10 000 души годишно като заедно с това се наблюдава дори още по-голямо редуциране на броя на смъртните случаи в резултат на сърдечни заболявания, свързани с диабет. 
И тъй като с течение на времето все повече хора ще получават диагноза диабет, диабетните грижи трябва да стават все по-ефективни. Това е основното съобщение от Европейския индекс за диабет от 2014 г., публикувано днес от Центъра за потребителско здраве (HCP), който представлява изследователска организация, базирана в Швеция.
-          България се нарежда на последно място сред 30 европейски страни, пояснява д-р Беатриз Себола, ръководител на проекта за Европейския индекс за диабет (EDI). Тъжното е че България се озовава на дъното според почти всички здравни индекси. С всяка изминала година става все по-очевидно, че българското здравеопазване трябва да извърши реформи, за да осигури основни грижи за хората. Диабетичните грижи се нуждаят от цялостна промяна. България харчи най-малко средства за диабетични грижи сред 30-те страни, между които е направено сравнение. Безспорно България е бедна спрямо условията на ЕС, но все пак трябва да има място за приоритети.

 
За да започнат необходимите промени, д-р Себола посочва препоръките за България като страна, която е част от проекта за Европейския индекс за диабет (EDI):
o   Извършване на основна реформа в здравеопазването
o   При диабетните грижи фокусът трябва да е насочен върху превенцията и лечението
o   Създаване на национален регистър за диабет, който да подобри достъпа до данни за извършени процедури и постигнати резултати.
o   Осигуряване на по-широк, универсален скрининг за гестационен диабет
o   В страна, която е богата на плодове и зеленчуци, трябва да се подобри приема на здравословна храна.

Честотата на диабета продължава да нараства
Епидемията от диабет оказва своето негативно влияние върху европейските граждани като повече от 32 милиона са с поставена диагноза на това заболяване, а още много хора остават недиагностицирани. Разходите за лечението в Европа през 2013 г. се оценяват на 100-150 млрд. евро и ще нараснат дори още повече, но управлението на това заболяване в повечето страни е лошо. Все още диабетът е основната причина за настъпването на бъбречна недостатъчност, слепота, ампутиране на долни крайници и сърдечно заболяване.
 
Въпреки тежестта на заболяването, при повечето страни липсва установена най-добра практика за лечение. От 2008 г. насам при публикуването на първия европейски индекс за диабет няма увеличаване на броя на националните регистри за диабет.  Все още повечето страни не могат да представят данни за резултатите от процедурите и лечението.
-      Когато търсите най-добрите практики за диабетни грижи в Европа, трябва да погледнете към най-добре представилите се страни като Швеция, Холандия и Дания. Това препоръчва д-р Арне Бьорнберг, ръководител на прочуването на индекса от Центъра за потребителско здраве (HCP).  Но дори тук превенцията не е много успешна, което Ви кара да се чувствате неспокойни относно бъдещето.
-      Тези страни с най-добри резултати разполагат със стабилна основа за скрининг, регистрация и проследяване на случаите на диабет, обяснява д-р Бьорнберг. Така по-малко хора биват пренебрегвани и рискуват да получат усложнения. Процедурите и резултатите са надлежно документирани и включват надеждни данни. Всичко това е лесно за разбиране, но за да се осъществи, е нужно полагане на еднообразни и ежедневни усилия, както и оказване на съдействие. В същото време е трудно да си представим как да се справим с нарастването на случаите на диабет без подобна методология за най-добра практика!
 
Нужда от най-добра практика за диабет
Европейският индекс за диабет от 2014 г. посочва опорните точки за достигането на потенциална паневропейска най-добра практика за превенция на диабет и диабетни грижи:
o   Трябва да се обърне внимание на липсата на редовни упражнения и неправилното хранене, тъй като това води до затлъстяване, което е основният рисков фактор за развитието на диабет тип 2.
o   Национални регистри за диабет днес съществуват в не повече от пет от 30-те страни, между които е направено сравнение.
o   Прозрачността трябва да се подобри, което ще направи данните за диабетни грижи по-лесни за достъп и сравнение.
o   Системният скрининг сред високорисковите групи трябва да стане реалност, за да се разкрият недиагностицираните случаи.  Днес подобен скрининг едва ли съществува в много страни.
o   Лекарствата и другите видове изделия за самообслужване трябва да се използват достатъчно добре и ефективно.
o   Трябва да се провежда структурирано обучение на пациентите и техните близки.
o   Трябва да се извършват редовни медицински прегледи за усложнения на очите, краката и бъбреците.
o   Лекарите, специализирали в лечението на диабет, (включително общопрактикуващите лекари и медицински сестри) трябва да преминават обучения, за да разбират и усвояват и новите технологии с цел разширяване на тяхното приложение.
 
Относно индекса
Индексът, който представлява продължение на европейския индекс за диабет от 2008 г., обхваща следните области като използва 28 индикатора: превенция, разкриване на случаи, обхват и достъпност на услуги, достъп до лечение/грижи, процедури и резултати.
Швеция излиза на първо място с 936 от максимален брой точки 1 000, следвана от Холандия (922), Дания (863),  Великобритания (812) и Швейцария (799). България (473) е последнасред 30-те страни (28-те страни-членки на ЕС плюс Норвегия и Швейцария).
 -------------------------------------
Цялата презентация на индекса, заедно с доклада, матрицата и отделните съобщения в медиите, разпространени в 30 страни, можете да намерите безплатно на www.healthpowerhouse.com. Моля, цитирайте източника при използване на материала. Европейският индекс за диабет ще бъде представен и на отворен уебинар на 17 септември, от 09:00 до 11:00 ч, http://bambuser.com/channel/healthpowerhouse
Европейският индекс за диабет от 2014 г. получи и неограничен достъп от MSD.
Ако имате въпроси относно индекса, се свържете с:
Арне Бьорнберг, моб. телефон: +46 705848451, Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Беатриз Себола, + 49 15223719856, Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
За повече информация относно Европейския индекс за диабет от 2014 г., стартиралия уебинар, както и Центъра за потребителско здраве, посетете Health Consumer Powerhouse website или се свържете с нас на info Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. . Можете да ни последвате във Facebook и Twitter. @HCPhealthindex
 
© HCP Ltd. 2014
 
 

 
 
 
 
Банер
Банер
Банер