Български (България)English (United Kingdom)
Българска Асоциация Диабет
http://www.badiabet.com/components/com_gk2_photoslide/images/thumbm/9163271.png http://www.badiabet.com/components/com_gk2_photoslide/images/thumbm/3261062.png http://www.badiabet.com/components/com_gk2_photoslide/images/thumbm/9529923.png http://www.badiabet.com/components/com_gk2_photoslide/images/thumbm/1547604.png http://www.badiabet.com/components/com_gk2_photoslide/images/thumbm/4997225.png
Печат Е-мейл

Предложения на БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ДИАБЕТ, Асоциация "Докосни дъгата" и НАДМХД за подобряване на условията за самоконтрол на диабета в България

Извадки от Протокол  РД-……..…/ ………..2016г.
на основание чл. 6, ал.4 от Правила за работа на Комисията по разглеждане на предложения за включване на нови медицински дейности и групи медицински изделия за заплащане от НЗОК РД-16-33/02.09.2014г., изменени с РД-16-49/17.11.2016г. /Правила/
 
Комисия, назначена със заповед № РД-18-146/13.10.2016г., изменена със заповед № РД-18-169/17.11.2016, наричана за краткост „Комисията“, в състав:
Ганка Аврамова – председател на Комисията, директор дирекция БФП
д-р Михаил Абрашев – зам. председател на Комисията, началник отдел, дирекция БМП
д-р Румяна Бонева Чупетловска-Колева – зам. председател на Комисията, гл. експерт, дирекция БМП
 
Членове на комисията:
 
д-р Кристина Ангелова Гурова, гл. експерт, дирекция БМП
Таня Тотева Стамова-Кунева, гл. експерт, дирекция БМП
Йорданка Вълчева, началник отдел, дирекция ЛПМИКПО
Лидия Христова, гл. екперт, дирекция ЛПМИКПО
Юлиан Якимов, гл. юрисконсулт, дирекция ЛПМИКПО
д-р Галина Кунева, гл. експерт, дирекция ЕВКСС
 
Разгледа поетапно всички постъпили до 18 ноември 2016г. вкл. предложения в за включване на нови групи и подгрупи по технически характериситики медицински изделия в списъка с медицински изделия /спецификация/, чията стойност, заплащана от НЗОК, ще се определи по реда на Наредбата за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат (обн. ДВ, бр. 104/2011г, посл.изм. и доп. бр. 76 от 12.09.2014г. и бр. 35 от 15.05.2015г.) /Наредбата по чл. 30а/и съответно ще се съставят списъци на конкретни медицински изделия по реда на Наредба № 10 от 24.03.2009г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал.6, т.1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето(обн. ДВ, бр.24 от 31.03.2009г, посл.изм. и доп. бр. 62 от 14.08.2015г. /Наредба № 10/.

Съгласно разписаните в Наредбата по чл. 30а срокове, ежегодно изготвените списъци влизат в сила от 01 април на съответната календарна година. Процедурата създава ред и условия НЗОК да определи конкретни стойности, до които може да заплаща заявените МИ на базата на съответния Закон за бюджета на НЗОК и постъпилите ценови предложения. Етапите и сроковете, разписани в Наредбата по чл. 30а, осигуряват определянето на стойността, до която НЗОК ще заплаща МИ, да се извърши след обнародване на Закона за бюджета на НЗОК за съответната календарна година, както и да има завършен предходен 12 месечен период за отчитане на разходваните обеми и прогноза за бъдещи периоди. Болничните лечебни заведения, разхождащи обществени средства договарят по реда на ЗОП конкретните цени и условия за доставка на МИ. Разликата между договорената от тях цена и стойността, до която НЗОК заплаща МИ, се доплаща от ЗОЛ.
Принципно всяко едно предложение за включване на нови групи медицински изделия /МИ/ или повишаване на заплащаната от НЗОК стойност би могло да бъде прието, ако отговарят на изискванията на наредбите, като това води допреразпределение на определения в Закона за бюджета финансов ресурс и/или корекция на стойностите, до които НЗОК заплаща до момента на влизане в сила на нов списък.
Взеха се следните принципни решения:
1. Комисията да обсъди всяко едно от направените предложения по отношение на медицинска целесъобразност и мотивираност, алтернативни възможности, очакван брой на случаите и необходимостта от допълнителни бюджетни средства, доколкото такива данни са посочени в направените предложения.
2. При необходимост от допълнителна информация да се изискат становища от националните консултанти по специалности.
3. Комисията да подготви проект на спецификация, в която са определени и групирани медицинските изделия, прилагани в извънболничната и болнична медицинска помощ, по технически изисквания, изискуема по чл. 21 от Наредбата по чл. 30а.
4. Комисията, чрез управителя на НЗОК, да представи на вниманието на Надзорния съвет на НЗОК настоящия протокол с всички постъпили предложения и становища, както и проекта по т.3.
Раздел А– извънболнична медицинска помощ
За Раздел А - медицински изделия, прилагани в условията на извънболничната медицинска помощ, има постъпили 4 бр. предложения.
 
……………………………………………………………………………………………..
……………………………………………………………………………………………..
 
2.Предложение с вх. № 15-01-58/12.10.2016 г. вносител – Петя Раева, председател на Асоциация „Докосни Дъгата“, допълнено с вх. № 15-01-68/17.11.2016г. и предложение с вх. № 15-01-67/17.11.2016 г. вносител - Българска Асоциация Диабет
 
Асоциацията „Докосни Дъгата“ предлага НЗОК да заплаща два вида трансмитери и сензори към тях за измерване на кръвна захар при пациенти с диабет тип 1. Посочва конкретни търговски наименования – система „MiniLinkRealTime“, „Enlite“ употребявани с конкретна инсулинова помпа, както и „FreeStyleLibre“ - AbbottDiabetesCareUSA. В  допълнително представеното писмо на Асоциацията се уточнява, че предложението за включване на МИ – сензори се отнася за всичики видове сензори, прилагани с инсулинови помпи. Допълва се, че при употребата на сензори се намялава необходимостта от употреба на тест-ленти.
 
Становището на националните консултантите проф. д-р Сабина Захариева, дмн и проф. д-р Ивон Даскалова, дмн. национални консултанти по ендокринология дадено по повод първоначалното предложение на Асоциация „Докосни Дъгата“ е, че и двете предлагани системи не се реимбурсират в Европа, като за едната няма данни за внос на българския базар. Сензорите се подменят съответно на 7 и 14 дни. Биха могли да се използват от широк контигент от пациенти.
 
Вносителите възобновяват предложението си за заплащане от страна на НЗОК на сензори за измерване и контрол на кръвна захар, прилагани с инсулинови помпи. Митивът им е: постоянното носене на сензор дава възможност да се свали нивото на гликиран хемоглобин под 6.5% без хипогликемия и подобряване качеството на живот, като се намалява броя на дневните убождания.
 
НЗОК стартира заплащането на основните медицински изделия за инсулинови помпи -  инфузионни сетове и резервоари за инсулин през 2016 г. за ЗОЛ от всички възрастови групи – в размер на 259.00 лв. месечно. Средно месечно постъпват около 50 нови заявления,  по утвърдените изисквания.
Решение:
Комисията предлага на НС на НЗОК да обсъди възможността за заплащане от страна на НЗОК на предложените от двете асоциации МИ - сензори за измерване на кръвна захар, прилагани с инсулинови помпи. Средна пазарна цена на 1 сензор е около 108.00 лв. и месечно са необходими по 5 броя на пациент. Очакван обем за 24 000 броя. Към настоящия момент пациентите, ползващи инсулинови помпи със сензори, получават и инфузионни сетове, инсулинови резревоари и по 300 бр. тест-ленти, с което се осигурява в максимална степен самоконтрола от страна на пациента върху показателя ниво на кръвната захар.


3.Предложение с вх. № 15-01-49/10.08.2016 г. вносител – Елисавета Котова, председател на Национална Асоциаця на Децата и Младите Хора с Диабет /НАДМХД/.
 
НАДМХД настоява да се повиши броят на тест-лентите за измерване на кръвна захар, заплащани от НЗОК от 300 бр. на 1 100 бр. за всички пациенти над 18 години на интензифицирана инсулинова терапия.
 
Мотивът на вносителя е, че НЗОК заплаща 1 100 бр. тест-ленти на лица до 18 години, а след навършване на тази възраст е определена бройка от 300 бр. годишно. Счита се, че така пациентите с диабет са поставени в неравностойно положение.
 
Изискано е становище на националните консултанти по ендокринология проф. д-р Сабина Захариева, дмн и проф. д-р Ивона Даскалова, дмн. Искането на НАДМХД е подкрепено и се предлага всички пациенти със захарен диабет тип 1 на интензифицирана терапия, в т.ч. и на инсулинови помпи да получават  по 1 100 бр. тест-ленти годишно.
 
До 2014 г. НЗОК е заплащала по 150 бр. тест-ленти на пациенти над 18 годишна възраст, които са били  8 511. През 2015 г. по настояване на пациентската организация НЗОК повиши броят на тест-лентите на 300 бр. и тази група пациенти нарасна на 17 884 ЗОЛ, а през 2016 г. на интензифицирано лечение пациентите над 18 години са23 739.
 
По данни от интегрираната информационна система на НЗОК за 12 месечен период на интензифицирано лечение с инсулин общият брой ЗОЛ са 25 026 ЗОЛ (в т.ч. бременни, деца до 18 години и лица над тази възраст). В случай, че заплащаният брой тест-ленти се повиши от 300 на 1 100 и за пациентите над 18 години, прогнозно ще бъдат необходими допълнително около 7 000 000 лв. при запазване на действащата към момента стойност от 19.20 лв. за 50 бр. тест-ленти.
 
Решение:
Комисията предлага на НС на НЗОК да приеме частично направеното предложение.
Предлага ежегодно поетапно повишаване на заплащания брой тест-ленти, като за 2017 г. да се заплащат годишно общо по 450 бр. тест-ленти за всички пациенти на интензифицирано лечение с инсулин над 18 годишна възраст. Досагашният брой от 1 100 бр тест-ленти за бременни и деца се запази, като стойността на заплащане да не бъде повишавана. За пациентите ползващи инсулинови помпи със сензори да се запази досега отпусканата бройка от 300 бр. тест-ленти.
 
Мотиви: Предложението е медицински обосновано. При така предлаганата стъпка за увеличаване на броят тест-ленти (от 300 на 450 броя за лица над 18 години) се намалява натискът върху бюджета на НЗОК.
Прогнозният допълнителен годишен разход възлиза на около 1 367 366 лв., а в случай на приемане на предложението на НАДМХД, НЗОК следва да заплаща годишно допълнително около 7 000 000 лв.
 
…………………………………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………………..
Бюджетно въздействие за НЗОК през 2017 г. от постъпилите предложения, описани в Част А – извънболнична помощ и Част Б – болнична помощ
Направената финансова оценка на всички постъпили предложения, разгледани от Комисията и представани в настоящия протокол, възлиза на обща прогнозна стойност за 12-месечен период в размер от около 26 781 862 лв. допълнителни средства за бюджета на НЗОК за 2017 г.
От тях за предложените от Комисията промени в списъците с МИ, прилагани в болничната и извънболничната медицинска помощ, в сила от 01 април 2017г., съгласно Наредба 30а  са за :
- съдови заплатки – бифуркационни, вена кава филтър и система за лечение на нарушена функция на тазовите резервоари,  прилагани в БМП, като изчислените допълнителни финансови средства възлизат на  540 000 лв. за 2017г.
- годишното увеличаване на броя тест-ленти от 300 на 450 бр. за пациенти на интензифицирано инсулиново лечение, в извънболничната помощ, като изчислените допълнителни финансови средства възлизат на 1 367 366 лв.
Общо приетите от Комисията предложения за промяна в списъците с МИ, до които НЗОК ще заплаща медицинските изделия в извънболничната и болнична медицинска помощ през 2017 г. и направените изчисления за очакваните разходи по бюджета на НЗОК възлизат на 1 907 366 лв., в т.ч. за извънболничната медицинска помощ 1 367 366 лв. и болнична медицинска помощ 540 000 лв.
По приетите от Комисията предложения за заплащане от НЗОК, оценката за бюджетното въздействие за бюджетната 2017 г., предвид осем месечният период, изчислен на база средномесечен прогнозен разход, възлиза на обща стойност в размер на 1 271 577 лв. в т.ч. за извънболничната медицинска помощ 911 577 лв. и болнична медицинска помощ 360 000 лв.
Очакваният допълнителен разход на средствата за МИ по предложенията за заплащане на сензори за инсулинови помпи, предложени от Асоциация „Докосни дъгата“ и Българска Асоциация Диабет и  инфузионна система за еднократна употреба, предложена от ТЕХНОМЕД СЪРВИСИЗ ЕООД, възлиза на 3 914 496 лв. за 12 месечен период, в т.ч. 2 592 000 лв за сензори и 1 322 496 лв. за инфузионна система. Предвид осем месечният период, изчислен на база средномесечен прогнозен разход, въздействието върху бюджета на НЗОК за 2017г. общо за двете позиции възлиза на 2 609 664 лв.
За всички останали предложения по Част А и Част Б, описани в настоящия протокол на комисията и непредложени за одобрение от Надзорния съвет на НЗОК, изчислената прогнозна стойност е в размер на 20 960 000 лв.
В тази връзка комисията се обедини в становището си да се предложи на Надзорния съвет на НЗОК неприетите МИ да бъдат отложени за разглеждане и вземане на решение за включване в списъка за следващата процедура, за определяне на стойността до която НЗОК ще заплаща МИ за 2018 г., след предвиждане на финансови средства в ЗБНЗОК за 2018 г.
Настоящият протокол следва да се представи на вниманието на Управителя на НЗОК и Надзорния съвет на НЗОК.
Неразделна част от този протокол са:
Приложение № 1 – Проект на Спецификация - Раздел А - медицински изделия, прилагани в извънболничната помощ и Раздел Б – медицински изделия, прилагани в болничната помощ;
 
Приложения:Предложения и становища, съгласно текста
 
Комисия в състав:
 
Ганка Аврамова – председател на Комисията, директор дирекция БФП
 
д-р Михаил Абрашев – зам. председател на Комисията, началник отдел, дирекция БМП
д-р Румяна Бонева Чупетловска-Колева – зам. председател на Комисията, гл. експерт, дирекция БМП
 
Членове на комисията:
 
д-р Кристина Ангелова Гурова, гл. експерт, дирекция БМП
Таня Тотева Стамова-Кунева, гл. експерт, дирекция БМП
Йорданка Вълчева, началник отдел, дирекция ЛПМИКПО
Лидия Христова, гл. екперт, дирекция ЛПМИКПО
Юлиан Якимов, гл. юрисконсулт, дирекция ЛПМИКПО
д-р Галина Кунева, гл. експерт, дирекция ЕВКСС
 

 
Банер
Банер
Банер