В България Клиничния център за диабет се поставя едва в 1951 год от доц. Иван Пенчев като ІІ – ра вътрешна клиника към ИСУЛ . През 1965г. вече Академик Иван Пенчев основава самостоятелната Катедра по ендокринология и болести на обмяната на веществата, в която се оформят няколко клиники, една от които е Клиниката по диабет с ръководител проф. Александър Попов и проф. Димитър Андреев.
Академик Пенчев беше научен ръководител с голям замах и потенциал успяващ да обедини своя огромен колектив състоящ се от преподаватели, научни сътрудници, младши и среден медицински персонал, специалести с висше и полувисше образование и технически персонал. В този институт са проведени широкомащабни проучвания върху диабета, заедно с въвеждането на единни критерии за неговата ранна диагноза, лечение и вторична профилактика на усложненията му...
През 1997 – 1999 год. се реализира българо-датска програма за обучение на болните от захарен диабет в България, което доведе до основаването на 56 центрове за обучение по проблемите на диабета в по-големите градове на страната. Сътрудниците на тези центрове имаха оригинални приноси за ранната диагноза, епидемиологията, изясняване на механизмите на нарушената въглехидратна и мастна обмяна, динамиката на инсулиновата секреция при различните форми на диабета. В края на 60 год. се доказват циркулиращи инсулинови антитела при диабетици нелекувани с инсулин, получили международно признание. Изследванията върху инсулиновите рецептори и антиостровни антитела също са на световно ниво.
Разработените схеми за интензивно лечение с инсулин и комбинирана терапия с инсулин и противодиабетни таблетни средства, спомогнаха за отдалечаване на съдовите усложнения, паралелно със съвременните методи на лечение на съдово-дегенеративните усложнения на диабета /нефропатия и ретинопатия/. Откри се Диабетен център за хемодиализа, който облекчи всички диабетици с напреднали нефрологични усложнения.
Това е съвсем накратко научно-практичната и научно-академична дейност на Института по ендокринология и обмяна на веществата. Тази дейност се продължи впоследствие от проф. Ема Бозаджиева, проф. Драгомир Коев и проф. Сабина Захариева. Добре е всичко това да се знае от хилядите наши пациенти.
Паралелно с развитието на Института по ендокринология търпи развитие и Детския сектор по диабет към педиатричния институт прерастнал през 1972г. от отделение в Клиника по диабет и обменни заболявания. През 1963 год. във Вършец се откри филиал с 65 легла за целодневно пребиваване на деца със семейни проблеми и бе осигурено училищно обучение. Впоследствие в климатичното училище се оформи икономически сектор за средношколци, така че диабетните деца и юноши успяха да завършат своето средно - специализирано образование.
Тази дейност проф. Мария Дамянова продължи през 1990 г. основаввайки Републикански диабетен център в Банкя за 100 деца - с детска градина, езиково и музикално обучение от 1- до 4 клас, с извозване на Софийските деца към домовете им след училищните занимания. С този център и отделението във Вършец ние освободихме диабетните майки и ги върнахме към техните професионални занимания. Паралелно с това осигурихме на децата оптимално лечение и развитие. За децата Вършец беше истински рай, а Банкя - един колеж с прекрасни условия. За съжаление тоя републикански център, създаден с много усилия под ръководството на министър Черноземски се закри от министър - педиатър, като много скъпо струващ институт и децата диабетици и техните родители се лишиха от едно голямо предимство. През летните месеци Банкя служеше като летен лагер за останалите диабетни пациенти.
През този период след 2000 год . започна и лечението с инсулинови помпи, макар и до сега в много ограничени размери, но с добри резултати. През 2010 г. се откри Център за бременни диабетички с обещание да им се осигурява лечение с помпи.
А сега няколко думи и за нашия собствен дом – БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ДИАБЕТ -
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ДИАБЕТ (БАД) Е ЕДИНСТВЕНАТА НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВЕНА АСОЦИАЦИЯ НА ДИАБЕТНОБОЛНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Тя бе основана още през 1990 година от видни български ендокринолози, лекари и пациенти, под ръководството на проф. Н. Колебинов, като сдружение с идеална цел за защита правата и интересите на вече над 500 000 диабетици в страната. Основни задачи на организацията са: непрекъснато търсене на средства и начини за подобряване на живота, лечението и профилактиката на диабетиците от цялата страна. За целта изискваме от държавата да осигури необходимите условия за съвременно лечение и самоконтрол на диабета, както и системна профилактика и своевременно лечение на всички диабетни усложнения. Наред с това защитаваме правата на диабетноболните и се стремим да решаваме поставените от тях проблеми, чрез компетентните държавни, общински и здравни институции. Ръководството на БАД работи в тясно сътрудничество с много други български и международни пациентски и обществени организации.
През този период се постави началото на издаването на първия у нас вестник „Диабет” с главен редактор д-р Диляна Янкова. В началото той отразяваше всички дейности на БАД и стигаше безплатно до всички наши дружества в страната. Впоследствие вестникът бе преименуван на „Клуб Д”. Започна създаване на диабетни дружества в страната, първоначално с активната помощ на ендокринолозите, а след време и самите диабетици започнаха да се организират и да създават свои регионални организации.
След ранната смърт на проф. Колебинов, организацията се оглавява от г-н Павлин Симеонов - икономист от БАН и диабетик. Характерно за този период на БАД е, че съставът на управителния съвет бе главно от известни български ендокринолози (проф. Др. Коев, доц. Вл. Христов, д-р Пл. Попиванов...), които поставиха началото на курсовете за обучение на пациенти. Тържествените събрания по случай 14 ноемри бяха много добре организирани, с голяма посещаемост и богата музикално-артистична програма. Раздаваха се разнообразни социални помощи дарени от спонсори и БЧК.
На следващото отчетно-изборно събрание за председател на БАД бе избран г-н Никола Варадинов, дългогодишен диабетик (втори тип), който в резултат на активните си контакти със Столична община обезпечи офис на сдружението в София, а чрез Закона за Защита и Рехабилитация и Социална Интеграция на Инвалидите (ЗЗРСИИ) и държавна субсидия, като Национално-представена организация. С тези средства се осигуряваха информационни материали /три поредни години се издаваха календари с важни метаболитни показатели за добър обменен контрол/ и безплатна топла обедна храна за 100 диабетика от София. По това време бяха създадени много нови диабетни дружества в страната. Особено успешна дейност развиха дружествата ни в Бургас, Варна, Плевен и др... БАД имаше свои представители в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет и в Експертния съвет по ендокринология към Министерство на здравеопазването.
След смъртта на Н. Варадинов за председател на БАД бе избран юристът на БАД - г-н Димитър Богданов. През този период Управителният съвет осъществи медицинска и юридическа консултация за диабетиците в страната, продължи се обедното хранене и се осигури антигрипна ваксинация. След избора на сегашния УС през 2007 г. бе взето решение вече да се хранят последователно всички диабетни дружества в страната. Издаде се и научно - популярното „Ръководство на диабетика за постигане на условно здраве” в две последователни издания.
След подадена оставка от г-н Д. Богданов през 2010 г., управлението на БАД се пое от д-р Адриан Стоев – доктор по педагогика, който още като дете се разболява от диабет – тип 1. Със своята активна гражданска позиция през изтеклите 20 години, той защитава правата на хората с диабет в България пред всички държавни институции. Д-р Стоев създаде Дългосрочната стратегия и Програмата за дейността на БАД за периода 2007 – 2015 г. След широко обсъждане те бяха утвърдени и приети от дружествата в страната. Той предложи и възстановяване към УС на БАД на Комисиите по отделните направления в дейността.
Д-р Стоев създаде и поддържа интернет страница на БАД, в която се предлага разнообразна информация за диабета и дейността на Диабетната Асоциация. През 2010 г., със съдействието на Спортен Клуб „Левски”, Българска Телеграфна Агенция и редица фирми - спонсори и партньори, БАД организира Първите национални спортни игри за хората с диабет в България и проведе за първи път инициативата . От 2010 г. започнахме отново да абонираме и да раздаваме безплатно в нашите дружества вестник „Клуб Д”, който е отличен помощник и обучител на хората с диабет в България . „НОЕМВРИ - МЕСЕЦ НА ДИАБЕТА”
През 2010 и 2011 г. с подкрепата на УС и КС на БАД се осъществи целодневно хранене (със суха храна) на много повече диабетици в различни градове на страната, продължи ежегодната антигрипна ваксинация, задълбочи се периодичното обучение на хората с диабет по разнообразни теми, бяха създадени и оборудвани осем Регионални Информационно-Консултативни Центъра (РИКЦ) на БАД в страната...
През последните две години бяха създадени много нови диабетни дружества, няколко напуснали стари членове се върнаха в БАД и цялата организация укрепна... Започва работа по привличане на младите хора и създаване на младежки структури към БАД. Задълбочиха се контактите и съвместната дейност с основните пациентски и лекарски организации в страната – Българско Дружество по Ендокринология (БДЕ), Българска Диабетна Асоциация - лекари (БДА), Съюза на Диабетните Сестри в България (СДСБ), Националната Асоциация на Децата с Диабет (НАДД), Българска Бъбречна Асоциация (ББА), Конфедерация за Закрила на Здравето (КЗЗ), Националния Съвет за Интеграция на Хората с Увреждания (НСИХУ) и много други ...
Като най-важно постижение на БАД през последните години може да се отчете възстановяването на членството ни в Международната Диабетна Федерация (IDF). В резултат - сме поканени да участвуваме на предстоящия конгрес на МДФ в Дубай през декември 2011 г. Благодарение на активни наши членове (Бургас, Силистра, Мездра...) – бяха създадени регионални контакти с Македонската, Турската, Румънската и други диабетни асоциации в региона.
По повод 20 годишния юбилей на БАД, както и големия интерес на хората с диабет в цялата страна, за трети път преиздаваме актуализираното и допълнено „Ръководство на ДИАБЕТИКА за постигане на УСЛОВНО ЗДРАВЕ” на проф. М. Дамянова. Захарният диабет е древно заболяване чиито исторически корени се откриват още в египетските папируси /1550г. пр.н.е/ и староиндийски медицински книги. Заболяването е било познато на древните лечители в Китай, Индия и Гърция. През ІІ в. пр.н.е. Аретеус от Кападония го нарича диабетес, което означава фонтан, сифон, изтичам през, а по-късно Авицена установил сладкия вкус на урината и добавил - мелитус. 3000 години са били необходими докато се установи високата захар в кръвта.