Автор: д-р А. Стоев (председател на БАД)
Като продължение на разказаното от проф. Мария Дамянова ще разгледаме още два аспекта от историята на нашата Асоциация:
І. Основни дейности на БАД през тези 20 години са:
1. Защита на конституционните права и постепенно увеличаване на социалните придобивки на хората с диабет в България.
2. Убеждаване на държавното ръководство в необходимостта (и големия здравен, социален и финансов ефект) от осигуряването на условия за ефективна профилактика и обучение на цялото българско население в здравословен начин на живот и хранене, както и нуждата от периодичен скрининг на рисковите групи за ограничаване на диабетната пандемия в страната.
3. Осигуряване на условия за ефективно, достъпно, своевременно и модерно лечение, диспансеризация, обучение и контрол на диабета и всички диабетни усложнения.
4. Засилване ролята на самоконтрола, обучението и активността на самите пациенти в лечебния процес за предпазване от диабетните усложнения. Използване на доброволчеството в тази насока.
5. Ежегодни програми за диетично хранене, безплатно антивирусно ваксиниране и безплатно обучение на хората с диабет в България, от квалифицирани медицински специалисти, по различни теми за живота с диабет.
6. Изготвяне, отпечатване и разпространение на обучителна литература по различните теми на диабета – ръководства, брошури, листовки и др.
7. Организиране на Национални, Регионални и Международни дискусии, пресконференции, кръгли маси, обучителни семинари и обсъждания по основните проблеми на диабета и на нашите предложения за тяхното ефективно решаване.
8. Ежегодно провеждане на инициативата „НОЕМВРИ – МЕСЕЦ НА ДИАБЕТА” (за привличане на общественото внимание към проблемите на ДИАБЕТА) по повод Световния ден на диабета – 14 ноември.
9. Създаване на Регионални Информационно – Консултативни Центъра (РИКЦ) на БАД в страната. Там хората с диабет от региона да могат да поставят своите въпроси, да се обучават, да се изследват и консултират с осигурени от БАД мед. специалисти – ендокринолози, кардиолози, офталмолози, невролози, хирурзи, нефролози, диетолози и др...
Една от основните наши ЗАДАЧИ е да обучим ВСЕКИ ДИАБЕТИК САМ да поддържа постоянно кръвната си глюкоза в относително нормални граници, което най-сигурно ще го предпази от всички проблеми и усложнения на ДИАБЕТА и ще му осигури нормален живот и реализация...!
ІІ. Основни проблеми на хората с диабет в България :
Главният проблем през изтеклите 20 години бе липсата на дългосрочна държавна политика за профилактика и ЕФЕКТИВНО лечение на диабета, насочена към ПРЕВЕНЦИЯ на заболеваемостта и на предпазване от тежките усложнения на ДИАБЕТА.
От това произлизат и всички останали проблеми на диабетиците:
1. Въпреки „световната пандемия от диабет”, в България все още няма приета Национална програма за борба с диабета и Национален ДИАБЕТЕН регистър. Регистърът трябва да даде ясна представа за точния брой на диабетиците, реалните им нужди от медикаменти и самоконтрол, ефективността на провежданото лечение, настъпилите усложнения, инвалидизации и други, а Програмата - основните мерки за подобряване на борбата с диабета в България. До сега всички управленски решения се вземат „на тъмно” и поради това парите винаги не стигат, а милиони се източват и харчат НЕЕФЕКТИВНО.
2. Липсва стандартизирана програма за обучение на диабетноболните. Обучението е оставено на „добрата воля” на лекуващите лекари - без ПРОГРАМА, без системен контрол на неговото качество и ефективност.
3. Неосигуряване от НЗОК на достатъчно тестове за самоконтрол на диабета. Това се отнася особено за болните на ИНТЕНЗИФИЦИРАНО ЛЕЧЕНИЕ С ИНСУЛИН НАД 18 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ, за които от необходимите им 1100 теста, НЗОК заплаща годишно само 150. Този факт не позволява реалното провеждане в България на това най-ефективно лечение в света..!
4. НЗОК не осигурява достатъчно талони за периодични изследвания, прегледи и консултации при ендокринолозите и специалистите. Така повечето диабетни усложнения и проблеми се откриват късно и лечението става много по-скъпо и неефективно.
5. През последните 10 – 15 години в България настъпи БУМ на всички диабетни увреждания, за лечението на които НЗОК ще дава все повече средства. Това нямаше да се случи, ако (след 2001 година) не бе спряно СИСТЕМНОТО КОНТРОЛИРАНЕ И ПРОФИЛАКТИКА НА ДИАБЕТА И ВСИЧКИ НЕГОВИ УСЛОЖНЕНИЯ !
В момента страната ни е на последно място в Европа по качество на диабетните грижи !
На 14 ноември 2008 г. Българският парламент прие специална ДЕКЛАРАЦИЯ за ДИАБЕТА. Тя трябваше да реши много от изброените проблеми, но вече три години след това НЯМА реализация на нито една нейна точка..!
Това означава, че българските институции или НЯМАТ РЕШЕНИЕ на тези въпроси или НЕ ПРАВЯТ НИЩО за по-доброто лечение, обучение, самоконтрол, профилактика и качество на живот на хората с диабет !
Със съжаление трябва да констатираме, че до момента българската държава няма - нито ясна картина, нито стратегия, нито дори желание да направи нещо смислено в борбата с това тежко, социално-значимо заболяване ...!
Специалисти от СЗО предупреждават, че към 2025 г. броят на диабетноболните в света ще се удвои и здравните бюджети в много страни няма да могат да се справят с огромните разходи за лечение на ДИАБЕТА и всички негови усложнения. В момента в света за това годишно се дават над 150 милиарда долара...! Известно е, че за лечението на добре компенсиран диабет се дават около 20 пъти по-малко средства, отколкото за лошо компенсиран диабет с усложнения! Очевидно е, че системната профилактика е най-евтиното лекарство !
Както доказват всички международни изследвания, поддържането на добър метаболитен контрол, предпазва най-сигурно от диабетните усложнения. За съжаление това е изключително трудно за пациента и зависи от много задължителни предпоставки:
1. Професионализмът на лекуващите лекари.
2. Прилагането на всички съвременни методи на лечение, контрол и профилактика на диабета и свързаните с него усложнения. Тук трябва да се включат инсулиновите помпи и глюкозните сензори за постоянно наблюдение на гликемията.
3. Доброто обучение, мотивацията и активното съдействие на пациентите, като субекти в саморегулацията на диабета.
4. Гарантирането на достатъчно средства за редовен самоконтрол, съобразно нуждите на провежданото лечение.
5. Осигуряване на всички необходими прегледи, консултации, лекарства, консумативи и процедури за вторична профилактика на усложненията.
6. Гарантирането на необходимите условия за здравословен начин на живот и хранене, както и някои основни социални придобивки за интегриране на хората с диабет в обществото.
Гарантирането на тези задължителни условия е основен социален ангажимент на държавата! Осигуряването им превръща диабетика в „условно здрав” човек !
Ние всички трябва да знаем, че в България вече има над 500 000 хора с диабет! Още около 300 000 не знаят, че имат диабет или са с преддиабет...! Ако ВСИЧКИ сме ЗАЕДНО и поставяме ясно своите потребности, искания и предложения пред държавата, тя е длъжна да се съобразява с тях ...!