Ние, хората с диабет, трябва да повярваме, че сме една искра, която може да вдъхнови всеки!- разказът на Кити за лагера на IDF
Какво ми даде IDF Europe Leadership Camp
/ Европейски лагер за лидери, организиран от Международната диабетна федерация/
Здравейте, името ми е Екатерина, но приятелите ми викат Кити. Тази година имах честта да замина за Европейски лагер за лидери на Международната диабетна федерация.
Преди да замина в тази прекрасна държава Холандия, където се запознах с едни от най-чудесните хора в живота си, които ме вдъхновиха и ме накараха да повярвам отново в себе, бях момиче, имащо диабет, и не обръщах толкова голямо внимание на себе си и на заболяването си. Преди това събитие, аз бях просто една като всички останали хора със заболяване диабет –Тип 1. Аз считах, че съм една от многото, а грешах.
Първо ще ви разкажа каква бях преди този невероятен лагер. Преди него, бях се занимавала с две основни неща, които мога да нарека моя страст. Това са танците и социалните дейности - доброволчеството. Започнах да танцувам още когато бях на 8 години. Танците ме научиха, че здравото тяло винаги носи в себе си и здравия дух. Този здрав дух с годините ме научи как да помагам на хората и никога да не губя надежда. Точно това ме накара да се занимавам с втората си страст, а именно социалните дейности.
Аз се занимавам с доброволчество от 5 години и винаги съм се вдъхновявала от младите и креативни хора, както и от хората с опит, които ме научиха, че не всичко е черно и бяло, а е като цветовете на дъгата. Това мога да кажа накратко за мен – каква съм била преди да се случи това невероятно събитие в живота ми, а именно лагерът за младежи с диабет в Холадия.
Как заминах? Това беше „случайно” (пиша го в кавички, защото никога не вярвам в случайности и съм много благодарна на една прекрасна млада жена, която ми помогна), казаха ми да кандидатствам за лагера, първоначално много се колебаех дали да си подам документите за него. Бях несигурна в себе си, във възможностите си, но накрая с подкрепата на моето прекрасно семейство и приятелите ни ги подадох и ето след няколко дена имах интервю и ме избраха да замина за този невероятен лагер за млади лидери.
Нещата на които ме научи лагерът е да вярвам в себе си и в чудесата, че няма нищо невъзможно и че всичко зависи от нас - стига да сме заедно и сплотени. Всички хора, с които се запознах там, ми дадоха толкова много съвети, които ще използвам занапред за мен и за хората около мен. Аз знам, че няма нищо невъзможно, стига да имам искрата в себе си,стига да зная че съм искрата, пламъка – “Firework”! Всички ние там бяхме такива, не говоря само за младите лидери, а и за нашите обучители, които ни дадоха най-прекрасното нещо от себе си, а именно знанията си! Благодарна съм на всички, защото ме научиха не само как да създавам проекти, да контролирам по-добре диабета си, да привличам спонсори, но и ме научиха, че след здравата работа идва и едно невероятно забавление!
Лагерът ми даде вярата, че искрата, вдъхновението не изгасват, стига да вярваш в себе си, в чудесата и в хората около себе си, че границите, които създаваме между нас са само една илюзия и, че страхът не означава нищо стига да вярваш в себе и в своето бъдеще.
Статията ми не е като на всички останали, с подробности кой, какво, как и защо е бил там и т.н. Тя е различна с това, че пиша от сърце и искам все повече хора да вярват, че диабетът не е свързан със страха и болестите, а е свързан със стремеж към по-добър живот. Той просто ни учи как да балансираме в духовния и материалния живот!
Ние, хората с диабет, трябва да повярваме,че сме една искра, която може да вдъхнови всеки! Просто трябва да повярваме всебе си!