• Дейност
  • Тържествено честване на 20 годишнината на БАД

ОБЩО ПИСМО НА ДИАБЕТНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ДО ИНСТИТУЦИИТЕ

ОБЩО ПИСМО НА ДИАБЕТНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ  ДО ИНСТИТУЦИИТЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА БОРБА СЪС ЗАХАРНИЯ ДИАБЕТ

До  Министър-председателя на  Р. България
Г-н  Б. Борисов
До Председателя на 44-то Народно събрание
Г-жа  Цв. Караянчева
До Председателя на КЗ в Народно събрание
Д-р Д. Дариткова
До  Министъра на здравеопазването
Г-н  К. Ананиев
До  Министъра на финансите
Г-н  В. Горанов
До  Министъра на труда и социалната политика
Г-н  Б. Петков
До  Министъра на образованието и науката
Г-н  К. Вълчев
До Управителя на НЗОК
Д-р  Д. Дечев
 
 
ОТНОСНО: НАЦИОНАЛНА  ПРОГРАМА  ЗА  БОРБА  СЪС  ЗАХАРНИЯ  ДИАБЕТ  В  РЕПУБЛИКА  БЪЛГАРИЯ
 


Уважаеми г-н Премиер,
Уважаема г-жо Председател  на НС,
Уважаема г-жо Председател  на  КЗ,
Уважаеми г-да Министри,
Уважаеми г-н Управител на НЗОК,
 
    
Обръщаме се към Вас като председатели на сдружения с нестопанска цел регистрирани в обществена полза, имащи за основен предмет на дейността си грижата заподобряване условията за лечение и начин на животна хората с диабет в България.   
Всички организации на хора с диабет в България изразяват тревога по отношение липсата на комплексни мерки и подход за цялостно и устойчиво обхващане на профилактиката, лечението, контрола на състоянието и превенцията на усложненията на диабета. Организациите ни са обединени в искането за СПЕШНО изработване на Национална програма за борба с диабета, която  да се изпълнява от всички български правителства дългосрочно и да обхваща целия спектър на ефективната профилактика, съвременното лечение по утвърдени европейски стандарти, обучението, контрола и самоконтрола на заболяването, както и своевременното откриване, проследяване, превенция и лечение на всички усложнения на диабета.
За пандемията от захарен диабет, която прогресивно засяга целия свят, има много публикации. Цифрите за България към момента показват, че 8,4% от населението живеят със захарен диабет. Очакванията са до 2040г. с диабет да бъде всеки десети българин.  Захарният диабет е хронично социално-значимо заболяване, свързано с развитието на множество прогресиращи усложнения – слепота, хронична бъбречна недостатъчност, водеща до хемодиализа, съдови увреждания - исхемична болест на сърцето, миокарден инфаркт, мозъчно-съдова болест, мозъчен инсулт и др. Болните от диабет са застрашени 15 пъти повече от останалите хора от  ослепяване и хронична бъбречна недостатъчност, 10 пъти повече – от ампутации на долните крайници, 3 пъти повече – от инфаркт на миокарда, инсулт и др. Въпреки тази стряскаща статистика, съществуват данни, че с помощта на достъп до съвременно лечение и контрол, обучение за самоконтрол, промени в начина на живот и ефективно управление на собственото поведение, за много болни от диабет настъпването на диабетните усложнения може да бъде предотвратено или  забавено.
През 2016г. Европейският парламент прие Декларация, призоваваща ЕК и СЕ „…да дадат приоритет на диабета като европейски здравен, социален и икономически проблем от основно значение; да разработят стратегия на ЕС за превенция, диагностика и контрол на диабета; да насърчават държавите членки да изготвят национални програми за диабета;  да разработят стратегия за насърчаване на потреблението и производството на здравословни храни и ефективно да координират и изпълняват всички мерки, разработени до момента.“
Ако се върнем по-назад във времето - на Декларацията за захарен диабет, приета от Европейския парламент на 16.01.2006г. и на  Резолюцията на ООН от 20.12.2006г., както и на приетата на 14 ноември 2008г.  от нашето Народно събрание специална декларация, начертаваща основните мерки, които трябва да осъществи България за справяне с диабетната пандемия, става по-ясно от всякога, че е крайно време да има  Национална програма за борба с диабета в България. Изработването на  Национална програма за борба с диабета в България ще бъде важна стъпка за изпълнение горните препоръки, като освен ползите за пациентите ще доведе до по-ефективно използване на ресурсите и ще намали чувствително разходите за лечение.
Добри примери за ползите от внедряването на Национални диабетни програми  могат да се видят в САЩ, Индия и Финландия, където само за няколко години след внедряването им честотата на диабета  е намаляла с 55 до 58%.  В Европа - в рамките на JA-CHRODIS бе направено „подробно описание на националните планове за борба с диабета в Европа и бе формирана основа за анализ, насочен към установяване на факторите, които могат да улеснят разработването, изпълнението и устойчивостта на националните планове за борба с диабета. Европейските държави бележат напредък, дори и с различни подходи, в своя систематичен политически отговор на бремето на диабета. Поуките от техния опит могат да подкрепят усилията на страните за изграждане на успешни и  широкомащабни стратегии  за профилактика на диабета и полагане на грижи за страдащите от тази болест“. 
Като представители на хората с диабет настояваме да създадете – в качеството Ви на  представители на изпълнителната и законодателна власт в България -  всички необходими условия за осъществяване на тази стратегическа цел:

  • Разработване и финансиране на Национална диабетна програма (2020-2030г.) и Дългосрочна стратегия за превенция, скрининг на рисковите групи, съвременно лечение, обучение, контрол и самоконтрол на захарния диабет и профилактика на усложненията от заболяването като важен елемент от

изпълнението на Декларацията на НС от 14.11.2008 г., както и Резолюциите на ООН и Европейския парламент за диабета.

  • Осигуряване на достъп до всички съвременни методи на лечение, контрол, самоконтрол и профилактика на диабета и свързаните с него усложнения – съвременни медикаменти, достатъчен брой средства за самоконтрол,тест ленти, инсулинови помпи и глюкозни сензори, с цел постигане на оптимален контрол над заболяването и забавяне на диабетните усложнения.
  • Ангажиране и „овластяване“ на пациентите в лечебния процес – с адекватно обучение, осигуряване на условия за редовен структуриран самоконтрол, задължителен пакет от всички необходими профилактични изследвания, прегледи и ефективно партньорство с наблюдаващия диабетен екип.
  • Обхващане на всички групи пациенти – деца, подрастващи, възрастни – мъже и жени, както и осигуряване на плавен преход в медицинските грижи и контрола на заболяването на заболелите в детска възраст при преминаване към юношество, младежка възраст и зрялост.
  • Ефективно използване на данните от Националния диабетен регистър при взимането на всички управленски решения, както и при финансиране  на лечението и самоконтрола на диабета и всички негови усложнения.

Не само за хората с диабет в България, а за цялото българско общество е важно държавата да предприеме адекватни мерки за постигане на целите на Дългосрочната програма за борба с диабета, приети от Общото събрание на Международната Диабетна Федерация (IDF)  през 2011г.  и Декларацията на ЕП от 2016г.
Уважаеми дами и господа,
очакваме в едномесечен срок да получим отговор на поставените проблеми и съответната подкрепа на нашите предложения.

С уважение: 

Майя Викторова – Ханджийска
Председател на „Българска асоциация диабет“
София, ул. „Подполковник Калитин“, Бл.20, партер
 
Елисавета Котова
Председател на „Национална асоциация на децата
и младите хора с диабет“
София, ул. „П.Парчевич“, № 17
 
Радка Жекова
Председател РНСЦ „Диабетни грижи“
Бургас, ул. „Иван Богоров“, 19 (бивша сграда на отрезвителя)
 
Росица Пандова
Председател СНЦ „Култура без граници“
София, ж.к. Банишора, ул. „Охрид”, № 15, ет.1, ап.5
 
Мариана Александрова
Управител СНЦ Диабет и предиабет и метаболитен синдром“
София, ж.к. „Западен парк“, бл. 60, партер

Иванка Стоянова
Председател на СНЦ "За инсулиновите помпи"
София, ул. "Владайска" 23

БА Диабет във Фейсбук