ОБЩО ПИСМО НА ДИАБЕТНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ  ДО ИНСТИТУЦИИТЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА БОРБА СЪС ЗАХАРНИЯ ДИАБЕТ

До  Министър-председателя на  Р. България
Г-н  Б. Борисов
До Председателя на 44-то Народно събрание
Г-жа  Цв. Караянчева
До Председателя на КЗ в Народно събрание
Д-р Д. Дариткова
До  Министъра на здравеопазването
Г-н  К. Ананиев
До  Министъра на финансите
Г-н  В. Горанов
До  Министъра на труда и социалната политика
Г-н  Б. Петков
До  Министъра на образованието и науката
Г-н  К. Вълчев
До Управителя на НЗОК
Д-р  Д. Дечев
 
 
ОТНОСНО: НАЦИОНАЛНА  ПРОГРАМА  ЗА  БОРБА  СЪС  ЗАХАРНИЯ  ДИАБЕТ  В  РЕПУБЛИКА  БЪЛГАРИЯ
 

Уважаеми г-н Премиер,
Уважаема г-жо Председател  на НС,
Уважаема г-жо Председател  на  КЗ,
Уважаеми г-да Министри,
Уважаеми г-н Управител на НЗОК,
 
    
Обръщаме се към Вас като председатели на сдружения с нестопанска цел регистрирани в обществена полза, имащи за основен предмет на дейността си грижата заподобряване условията за лечение и начин на животна хората с диабет в България.   
Всички организации на хора с диабет в България изразяват тревога по отношение липсата на комплексни мерки и подход за цялостно и устойчиво обхващане на профилактиката, лечението, контрола на състоянието и превенцията на усложненията на диабета. Организациите ни са обединени в искането за СПЕШНО изработване на Национална програма за борба с диабета, която  да се изпълнява от всички български правителства дългосрочно и да обхваща целия спектър на ефективната профилактика, съвременното лечение по утвърдени европейски стандарти, обучението, контрола и самоконтрола на заболяването, както и своевременното откриване, проследяване, превенция и лечение на всички усложнения на диабета.
За пандемията от захарен диабет, която прогресивно засяга целия свят, има много публикации. Цифрите за България към момента показват, че 8,4% от населението живеят със захарен диабет. Очакванията са до 2040г. с диабет да бъде всеки десети българин.  Захарният диабет е хронично социално-значимо заболяване, свързано с развитието на множество прогресиращи усложнения – слепота, хронична бъбречна недостатъчност, водеща до хемодиализа, съдови увреждания - исхемична болест на сърцето, миокарден инфаркт, мозъчно-съдова болест, мозъчен инсулт и др. Болните от диабет са застрашени 15 пъти повече от останалите хора от  ослепяване и хронична бъбречна недостатъчност, 10 пъти повече – от ампутации на долните крайници, 3 пъти повече – от инфаркт на миокарда, инсулт и др. Въпреки тази стряскаща статистика, съществуват данни, че с помощта на достъп до съвременно лечение и контрол, обучение за самоконтрол, промени в начина на живот и ефективно управление на собственото поведение, за много болни от диабет настъпването на диабетните усложнения може да бъде предотвратено или  забавено.
През 2016г. Европейският парламент прие Декларация, призоваваща ЕК и СЕ „…да дадат приоритет на диабета като европейски здравен, социален и икономически проблем от основно значение; да разработят стратегия на ЕС за превенция, диагностика и контрол на диабета; да насърчават държавите членки да изготвят национални програми за диабета;  да разработят стратегия за насърчаване на потреблението и производството на здравословни храни и ефективно да координират и изпълняват всички мерки, разработени до момента.“
Ако се върнем по-назад във времето - на Декларацията за захарен диабет, приета от Европейския парламент на 16.01.2006г. и на  Резолюцията на ООН от 20.12.2006г., както и на приетата на 14 ноември 2008г.  от нашето Народно събрание специална декларация, начертаваща основните мерки, които трябва да осъществи България за справяне с диабетната пандемия, става по-ясно от всякога, че е крайно време да има  Национална програма за борба с диабета в България. Изработването на  Национална програма за борба с диабета в България ще бъде важна стъпка за изпълнение горните препоръки, като освен ползите за пациентите ще доведе до по-ефективно използване на ресурсите и ще намали чувствително разходите за лечение.
Добри примери за ползите от внедряването на Национални диабетни програми  могат да се видят в САЩ, Индия и Финландия, където само за няколко години след внедряването им честотата на диабета  е намаляла с 55 до 58%.  В Европа - в рамките на JA-CHRODIS бе направено „подробно описание на националните планове за борба с диабета в Европа и бе формирана основа за анализ, насочен към установяване на факторите, които могат да улеснят разработването, изпълнението и устойчивостта на националните планове за борба с диабета. Европейските държави бележат напредък, дори и с различни подходи, в своя систематичен политически отговор на бремето на диабета. Поуките от техния опит могат да подкрепят усилията на страните за изграждане на успешни и  широкомащабни стратегии  за профилактика на диабета и полагане на грижи за страдащите от тази болест“. 
Като представители на хората с диабет настояваме да създадете – в качеството Ви на  представители на изпълнителната и законодателна власт в България -  всички необходими условия за осъществяване на тази стратегическа цел:

• Разработване и финансиране на Национална диабетна програма (2020-2030г.) и Дългосрочна стратегия за превенция, скрининг на рисковите групи, съвременно лечение, обучение, контрол и самоконтрол на захарния диабет и профилактика на усложненията от заболяването като важен елемент от

изпълнението на Декларацията на НС от 14.11.2008 г., както и Резолюциите на ООН и Европейския парламент за диабета.

• Осигуряване на достъп до всички съвременни методи на лечение, контрол, самоконтрол и профилактика на диабета и свързаните с него усложнения – съвременни медикаменти, достатъчен брой средства за самоконтрол,тест ленти, инсулинови помпи и глюкозни сензори, с цел постигане на оптимален контрол над заболяването и забавяне на диабетните усложнения.
• Ангажиране и „овластяване“ на пациентите в лечебния процес – с адекватно обучение, осигуряване на условия за редовен структуриран самоконтрол, задължителен пакет от всички необходими профилактични изследвания, прегледи и ефективно партньорство с наблюдаващия диабетен екип.
• Обхващане на всички групи пациенти – деца, подрастващи, възрастни – мъже и жени, както и осигуряване на плавен преход в медицинските грижи и контрола на заболяването на заболелите в детска възраст при преминаване към юношество, младежка възраст и зрялост.
• Ефективно използване на данните от Националния диабетен регистър при взимането на всички управленски решения, както и при финансиране  на лечението и самоконтрола на диабета и всички негови усложнения.

Не само за хората с диабет в България, а за цялото българско общество е важно държавата да предприеме адекватни мерки за постигане на целите на Дългосрочната програма за борба с диабета, приети от Общото събрание на Международната Диабетна Федерация (IDF)  през 2011г.  и Декларацията на ЕП от 2016г.
Уважаеми дами и господа,
очакваме в едномесечен срок да получим отговор на поставените проблеми и съответната подкрепа на нашите предложения.

С уважение: 

Майя Викторова – Ханджийска
Председател на „Българска асоциация диабет“
София, ул. „Подполковник Калитин“, Бл.20, партер
 
Елисавета Котова
Председател на „Национална асоциация на децата
и младите хора с диабет“
София, ул. „П.Парчевич“, № 17
 
Радка Жекова
Председател РНСЦ „Диабетни грижи“
Бургас, ул. „Иван Богоров“, 19 (бивша сграда на отрезвителя)
 
Росица Пандова
Председател СНЦ „Култура без граници“
София, ж.к. Банишора, ул. „Охрид”, № 15, ет.1, ап.5
 
Мариана Александрова
Управител СНЦ Диабет и предиабет и метаболитен синдром“
София, ж.к. „Западен парк“, бл. 60, партер

Иванка Стоянова
Председател на СНЦ "За инсулиновите помпи"
София, ул. "Владайска" 23