Позиция за протестния митинг на хората с увреждания организиран на 11.04.2018 година
Позиция за протестния митинг на хората с увреждания организиран на 11.04.2018 година
Първо, трябва да се спрат рестрикциите и второ, да се пристъпи към всеобхватна, открита и честна реформа в сферата на хората с увреждания.
На 11 април 2018 г. на пл. "Независимост" ще се проведе национален протестен митинг на хората с увреждания, организиран от Национално представителните организации на и за хора с увреждания.
Едно свлачище щом се появи, следва да се реагира своевременно, тъй като то ще продължи да се увеличава и все повече поражения да нанася. Именно така се случи в сферата сред хората с увреждания. Рестрикциите към тези хора, започнаха преди 8-9 години, но следвайки антипрогресивната и противоречаща на всяка логика мисъл, че преклонена главица сабя не я сече, се стигна до настоящата нерадостна патова ситуация. Докарахме се до там псевдополитици да настроят кажи-речи почти цялото общество срещу инвалидите, пардон, срещу хората с увреждания.
Започна се едно по едно. Беше рестриктирана наследствената пенсия за хората с увреждания. След това бяха спрени и онези два годишни автобусни билета. После спряха и т. нар. втора пенсия, която представлява 25% от социалната (около 30-ина левчета) и пр. Адекватна реакция нямаше. Бяха спрени и онези централизирани конкурси за набиране на хора с увреждания за работа в администрацията. Сега се стигна до откровения цинизъм, да поискат да спрат пенсиите на хората с увреждания с аргумента, че никъде в развитите държави тези хора не получават пенсии. Това е така, разбира се, но умело и бих казал подло премълчават другото, а именно, че в развитите държави хората с увреждания не получават пенсии, а финансови компенсации, с които поне от части, ако не да преодоляват, то да се справят със своето увреждане. Тук пенсиите са останали още от комунистическо време, тоест, така тоталитарният режим е решил да подкрепя тези хора. Никой от тези радетели за спиране на инвалидните пенсии и дума не обелва за радикална реформа в тази сфера и хората с увреждания да започнат да получават тези финансови компенсации. Например във Великобритания, човек с увреждане получава 320 паунда за това, че има увреждане и тази сума не е подоходна. Човекът може да си е заможен, тези средства са му гарантирани от държавата. Отделно, ако е безработен, получава за безработица, получава средства за транспорт, за наем на жилище и прочее. В Кипър, ситуацията е аналогична, човек с увреждане получава 312 евро за това, че има увреждане и отново тази подкрепа не е подоходна, тоест, човекът може да е и милионер, държавата го подкрепя. Ще спра до тук, макар че ми се иска да продължа и особено за Германия, по чиито модел уж щяха да реформират, но само що се отнася до спиране на пенсиите, за другите държавни подкрепи за хората с увреждания, мълчат като комунист на разпит. У нас интеграционната добавка за транспорт е 9-10 лева, а колко е в Германия, например? И в Германия, и във Великобритания, и в Кипър говорим за трицифрени суми в евро. Припомням, че тукашната е ПЕТ евро, тоест 4-5 литра гориво. Това е месечно, да не си реши някой, че говоря за ежечасна подкрепа. Апропо, останалите нашенски добавки гравитират около транспортната сума, така че ако човек получава всички възможни, може да достигне докъм петдесетина левчета и то благодарение на обстоятелството, че се вдигна гарантираният минимален доход, който вече е 75 лв. у нас.
