ЛЕЧЕНИЕ НА ДИСЛИПИДЕМИИТЕ 
ПРИ ЗАХАРЕН ДИАБЕТ
Автор - проф. Мария Дамянова

 

   

Атерогенната дислипидемия представлява една триада, която се изразява в:

1/ повишени нива на триглицеридите

2/ увеличаване на лошия холестерол/ холестеролът в липопротеините с
ниска плътност- ЛПНП/ с малки плътни частици, и  
3/ ниско ниво на добрия холестерол /НВП/.

Тази липидна триада се поставя в причинна връзка с инсулиновата резистентност при захарния диабет и е главният рисков фактор за ускорената атеросклероза.

Като първи избор за лечението на дислипидемията са статините. Лечението със статини е ефективен метод, тъй като понижава нивото на лошия холестерол, увеличава добрия холестерол и намалява нивото на триглицеридите, което е първичната цел на липидопонижаващата терапия при пациенти със захарен диабет.

Американската диабетна асоциация препоръчва при лечението да се подържат следните липидни стойности:

·         триглицериди под 1.7 ммол/л,

·         лош холестерол под 2.6 ммол/л и

·         добър холестерол за мъже над 1ммол/, а за жени – над 1.29 ммол/л.

Механизмът на действие на статините се свързва с повлияване на чернодробната обмяна на лошия холестерол, увеличаване на неговото разграждане и намаляване на синтезата му поради което са противопопоказани при активно и хронично чернодробно заболяване. При определени случаи се налага комбинирано лечение с фибрати и  /никотинова киселина- ниацин /

 Фибратите са първи избор при пациенти с висока триглицеридемия, тъй като те понижават нивото на триглицеридите по-ефективно от статините. Други литературни данни, обаче не установяват по-голяма полза от прилагането на фенофибрата.

Никотиновата киселина е най-доброто лечебно средство за повишаване на добрия холестерол и понижаване  концентрацията на триглицеридите

Комбинираното лечение на статини с ниацин може да намали дислипидемията и честотата на сърдечносъдовите инциденти  до и над 80%.

Паралелно с медикаментозното лечение се налага спазване на хранителен режим с намаляване съдържанието на наситените мазнини и тяхната замяна с моно- и полиненаситени мастни киселини, които намаляват нивото на триглицеридите в кръвта. Кулинарната обработка трябва да замести пърженето с печене и задушаване. Консумацията на пържени готови продукти или приготнени в дома увеличава съдържанието на транс мазнините, които подобно на наситените мазнини повишават нивото на лошия холестерол. Транс мазнините независимо от техния растителен произход при хидрогенерирането им се превръщат в наситени  мазнини. За да се ограничи максимално консумацията на транс мазнините  е необходимо да се ограничи максимално консумацията на готови тестени и пържени или панирани храни в заведения за обществено хранене.

Употребата на спиртни напитки с високо съдържание на алкохол е противопоказано, особено при пациенти с хипертриглицеридемия. Високите нива на триглицеридите граничи с опасността  от поява на остър панкреатит / остро възпаление на панкреаса/.

Подържането на глюкозните стойности в допустимите граници подобрява липидните показатели главно на триглицеридите.

От особено благоприятно влияние е отказът от тутюнопушенето и  системната двигателна активност.

Това са основните  фактори, на които трябва да се обръща внимание при лечение ва дислипидемията при захарен диабет главно тип 2.