36
Ако не се създаде Национална програма за диабет - на протест
11.11.2010
Ако държавата продължава да се мотае с приемането на националната програма за диабет и диабетен регистър ще организираме протест, каза Адриан Стоев, председател на българската асоциация "Диабет", предаде репортер на БГНЕС.
Стоев каза това в навечерието на Световен ден за борба с диабета 14 ноември. Темата на Световния ден за борба с диабета за периода от 2009 до 2013 г. е "Обучение и превенция на диабета". Мотото на 14 ноември 2010 г. е "Да овладеем диабета. Сега!". Световният ден за борба с диабета се отбелязва от над 200 организации, членки на Международната диабетна федерация, в над 160 страни. От 2007 г. 14 ноември е официален ден на Организацията на обединените нации.
В днешния форум участват водещите български специалисти доц. д-р Цветалина Танкова, доц. д-р Владимир Христов, доц. д-р Малина Петкова и доц. д-р Калинка Коприварова - членове на ръководството на Българското дружество по ендокринология, д-р Адриан Стоев - председател на Българска асоциация "Диабет", и Елисавета Котова - председател на Националната асоциация на децата с диабет в България.
В света сега има над 300 милиона души със захарен диабет, като на всеки 10 секунди два се разболяват, а един човек умира от захарен диабет. Всяка година 7 милиона нови диабетици, а 70 хиляди от тях са деца. Диабетът се превръща в световна епидемия. Тази ужасяваща статистика изнесе доц. д-р Цветалина Танкова. Жалкото е, че половината от хората с диабет не знаят, че имат това заболяване. "Тихият убиец", както го нарече доц. Танкова, е водеща причина за смърт, инсулт, инфаркт, бъдеща слепота и ампутации. В България може би около половин милион души имат това заболяване, а около 40% от тях нямат и ни най-малка представа. Проблемът при захарния диабет са усложненията, обясни още специалистът и допълни, че тогава разходите за диабет се увеличават около 20 – 24 пъти. Доц. Танкова поясни, че в повечето страни диабетикът консумира 10% от общия бюджет за здравеопазване, в България обаче за един пациент годишно се отделят по 301 щатски долара. За сравнение в Гърция тази сума е 2742, а в Словакия 779 долара. Един от основните проблеми при диабетно болните са липсата на средства за тяхното лечение и контрол. След навършване на 18 годишна възраст у нас сериозно са ограничени възможностите за самоконтрол при хората на инсулиново лечение. За тях се отделят по 150 тест-ленти годишно, което е крайно недостатъчно. Ограничен е и достъпът до консултации със специалист.
Доц. Д-р Малина Петкова заяви, че преди 2000 година в България имаше мрежа от центрове, в които пациентите можеше да се обучават, и държавата не губеше от това. "Какво имаме сега", попита тя и сама отговори – хаотично, инцидентно обучение на диабетноболни, което е внедрено при общопрактикуващите лекари. По думите й, на обучение могат да се радват хората, предимно възрастните хора с ТИП 2 диабет, които успеят да измолят личния си лекар за направление. Младите хора няма тази възможност, защото на тях им се полагат 3 прегледа в годината. "Ако добре информираме обществото и то има добра здравна култура, ще можем да говорим за превенция на диабета", добави още доц. Петкова.
Д-р Владимир Христов също акцентира върху проблема на първичната превенция на болестта. Той отбеляза, че в хода на лечението диабетът увеличава средствата, тъй като се появяват усложнения, рано или късно. "Качеството на контрола никак не е добър", категоричен бе д-р Христов. В световната практика достатъчно добре се доказа, че правилното провеждане на превенцията, недопускането на диабета, доказа, че може да предотврати или да се отложи заболяването. Погледнато от икономическа гледна точка инвестирането в превенция би спестило извънредно много средства спрямо онези, които се дават за усложненията на диабета.
Доц. Калинка Коприварова, която е национален консултант по детска ендокринология, насочи вниманието върху социалната политика спрямо децата с диабет. Тя даде за пример детска градина в София, където има отделна специализирана група само за деца с диабет. В провинцията обаче, когато се разболее дете, къде да ходи, попита специалистът.
Децата не бива да бъдат приемани като различни, заяви Елисавета Котова, председател на Националната асоциация на децата с диабет в България. Децата в училище не бива да бягат в тоалетните, за да си поставят инсулин или да мерят кръвна захар, допълни Котова. Тя даде пример с дете, което поставяло инсулин на улицата, някакъв човек го вижда, помисля, че то е наркоман и вика полицията. Няма държава в света, в която да има такова ограничение на тест-ленти - 1 долар за тест лента спестява 4 долара за усложнение в по-късен етап, заяви Котова, позовавайки се на изследване, което е изготвила. Елисавета Котова, която е майка на дете с диабет, заяви още, че от седем години се занимава с проблема и не е видяла никаква промяна досега. Тя е категорична, че от тук нататък всяка година на 1 ноември от асоциацията ще търсят сметка какво се е променило.
Д-р Адриан Стоев, който е председател на Българска асоциация "Диабет", припомни предупреждението на Световната здравна организация, която предупреди, че всяко едно правителство не предприеме необходимото за пациентите с диабет, то през 2020 година много от здравните министерства и каси ще фалират. Вземат се перфектни решения, които остават на книга и нищо не се прави по-нататък, за да влязат в практика, допълни Стоев, визирайки неприетата Национална програма за диабет и диабетен регистър от НС. Програмите отлежават по кабинетите на здравното министерство, заяви той. Не са необходими много средства да се обучат българите какво е здравословно и правилно хранене, допълни председателят на асоциация Диабет. По думите му, всеки един нормален министър на здравеопазването трябва да знае как да избегне приближаващата пандемия на диабет в Европа. Той съобщи, че предстои национален симпозиум в Бургас, на който ще се дискутира проблема със средствата за диабетноболните и бе категоричен, че ако все още се мотае държавата с приемането на Националната програма за диабет и диабетен регистър ще организират протести. /БГНЕС /www.bgnes.com