• Новини
  • Омбудсманът с обръщение към Калфин относно реформата в ТЕЛК

43

ДО  Българска Асоциация Диабет
ж.к. Банишора, Ул.”Подполковник Калитин”бл.20
СОФИЯ-1233 


 

Във връзка с публикация във вестник „Живот с диабет над четири деситилетия” - Бр.6, от 2010г. на в. „Клуб Д”

 

 
Уважаеми колеги по съдба,
 
            Пише Ви един диабетик, който вече 43 години живее с диабет тип 2, открит когато бях на 33 години, а в момента съм на 76 години. Казвам се Иван Николов Падалски от гр.Русе, по професия строителен инженер, със специалност жп строителство. От 1954г. живея с язва на дванадесетопръстника. При една от язвените кризи през 1968г. ми откриха захарен диабет тип 2, с кръвна захар 26 % /тогавашни единици/и захар в урината 2%. От тогава съм диспансеризиран като диабетик. Първоначално лечението но диабета започнах с таблетки, като едновременно пазех диета за диабета и за язвата. Това продължи до 1974г., когато се наложи операция на язвата. От 1985г. преминах на инсулиново лечение сутрин и вечер, с бавно действащ инсулин. По-късно преминах на трикратно бързо действащ инсулин, а от месец април 2005г. преминах на интензифицирано инсулиново /на закуска , обяд и вечеря/ бързо действащ инсулин и вечер преди лягане – бавно действащ инсулин.
            След завършване на висшето си образование започнах работа в ХІІ жп секция Русе. От 01.12.1965г. преминах на работа в жп войски, като главен инженер на полк, а по-късно и на жп бригада до края на 1986г. когато се пенсионирах. След пенсионирането си работих 4 години в община Русе, като организатор на тролейбусното строителство в града. Повечето обекти на които съм работил бяха свързани с ходене пеш, което се отразяваше благоприятно на диабета ми. След това помагах на сина ни да започне частен бизнес и в отглеждането на внуците.
            Друго, което искам да споделя е, че никога не съм се страхувал и не съм изпадал в отчаяние от болестите които са ме сполетявали. Така беше и с диабета. Още, докато бях в болницата при откриване на диабета, помолих лекуващият лекар в болницата да ми предостави литература за тази „сладка” болест. След това следях излизането на всякакви наръчници и брошури за болните от диабет, които купувах. Освен това съм редовен абонат на в-к „Клуб Д” от началото до сега.
            Всяка година от 1968 до 1988 ходех по 20 дни на балнолечение във военните санаториуми, предимно в Нареченски бани, а по няколко пъти в Банкя и Хисаря. Искам да отбележа, че във военния санаториум в Нареченски бани имаше много добре подготвен ендокринолог, който провеждаше много съдържателно и полезно обучение на диабетиците, като даваше таблици с характеристиките на различните продукти /храни/ за съдържание на въглехидрати, мазнини и  белтъчини, както и примерни менюта за хранене на закуска обяд и вечеря. Стремял съм се винаги да спазвам хранителна диета и да поддържам нормално тегло около 70 кг. При ръст 168см. В това отношение особена заслуга има съпругата ми, която е магистър фармацевт, която следи за дневната ми дажба на хлебните единици, да не надвишават 20 за денонощието, като често прибягва до домакинската везна.
Спазвам редовен режим на движение , като правим редовни разходки със съпругата ми преди обяд и след обяд, с продължителност от 30 до 60 минути.
Искам да отбележа , че през годините редовно съм правил ежемесечни кръвнозахарни профили и годишни профилактични прегледи и изследвания. От 15 години имам глюкомер, като си правя ежеседмични профили и се стремя да поддържам кръвната си захар в допустими граници.
Благодарение на всичко това до 1990 година нямах почти никакви проблеми с усложненията на диабета.
След 1990г. най-напред получих диабетна ретинопатия, като взеха да се появяват кръвоизливи в очните дъна. Приложиха ми лазерно лечение и зрението ми почти беше запазено, с частично намаление на 30 %.
С очила мога да чета и пиша , но за дребен шрифт си помагам с лупа. По-късно се появиха диабетната полиневропатия, повиши се кръвното ми налягане, признаци за исхемична болест на сърцето, повиши се холестерола. Но след консултации със съответни лекари специалисти и предписаните лекарства, всички усложнения си дойдоха в допустимите норми.
Накрая искам да споделя, че винаги съм бил оптимист, особено преди години когато прочетох в един материал за диабетици, че Чърчил през по-голяма част от живота си е бил диабетик и доживя над 90 годишна възраст.
В заключение искам да кажа, че независимо от всички гореспоменати диабетни усложнения, аз се чувствам добре за годините си, стремя се да поддържам формата си още години за напред успешно да управлявам  „трите коня”- диета, движение, инсулин / бих добавил и лекарствата за усложненията/. Пожелавам го от сърце на всички колеги по съдба.
 
                                               С уважение : Иван Николов Падалски
гр. Русе
БА Диабет във Фейсбук