АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ ПРИ ЗАХАРЕН ДИАБЕТ

Проф. Мария Дамянова д.м.н.

 

        Артериалната хипертония е болест на съдовете, дължаща се на стесняване на просвета /отвора/ на съдовете, причинено от отлагане на масти /липиди/, клетъчни елементи, калций и гликирани белтъци в стената на артериалните съдове. Това е същността на атеросклеротичния процес в организма. Рисковите фактори за атеросклерозата са: стрес, умствено напрежение, безсъние, тютюнопушене, захарен диабет, затлъстяване, подагра, хиперлипедимия/повишино ниво на мастите в организма, бъбречни инфекции и много други причини. Не на последно място и е злоупотребата със сол, особено при наследствено обременени пациенти с хипертония. Артериалната хипертония като болест на цивилизацията се появява в модерните времена, тогава когато високият внос на сол в храната стана общодостъпен. Необходимо е да се подчертае, че приемът на сол е фактор, който довежда при хора с генетични мутации до манифестиране на артериална хипертония. Артериалната хипертония може, обаче да не се прояви ако приемането на сол не е голямо. Дори и днес има племена, които живеят в дива естествева среда в Африка, Нова Гвинея и др., които приемат много малко сол, при които артериалното им налягане не се повишава с възрастта и артериалната хипертония не е позната.

        При нормални условия кръвното ни налягане остава в тесни граници, но е възможно да се повиши при физически усилия и емоционална възбуда. По време на сън нивото му спада най-ниско. При жените кръвното налягане е по-ниско в сравнение с мъжете.

        Повишаването на артериалното кръвно налягане се свързва с раздразнение на нервните центрове в главния мозък във връзка със споменатите вече причини.

        Има два типа хипертония – първична - есенциална и вторична хипертония, която е признак на друго заболяване, както е хипертонията при диабетиците. Причината при ЗД за хипертония е най-често или във връзка с наследствен момент или увреждане на бъбреците- нефропатия, т.е. касае са за вторична хипертония.       

        При тези случаи се налага обикновено изследване на урината включително и за микроалбиминурия.

        Системното измерване на кръвното налягане е от голямо значение.То се определя от две стойности – систолно и диастолно налягане, които са различни за отделните възрастови групи - при децата кръвното налягане е по-ниско, при средната възраст - по-високо, а за възрастните -  още по-високо.

        Като артериална хипертония се приема систолно налягане над 140 мм живак и диастолно 90 мм живак.

        Предлагат се от Българската лига по Хипертонията следните определения и класификации на нивата на артериалното налягане:

 

                                                    Систолно                         Диастолно  

 Оптимално                                    < 120                                   < 80

Нормално                                       120-129                               80-84

Високо нормално                          130 -139                              85 -89

Іва степ. хипертон.                        140 – 159                            90 – 99

ІІ-степ. хипертон.                         160 – 179                          100 – 109

ІІІ- степ.хиперт./тежка/                 > 180                                > 110

Изолирана систолна хипертония < 140                               <    90

        Изолираната систолна хипертония е резултат от остаряването. Други причини могат да бъдат различни заболявания като аортна инсуфициенция, хиперпаратиреоидизъм, анемия и др.

        Често явление в хода на артериалната хипертония е хипертоничната криза – с диастолно налягане над 120 – 130 мм живак. При това състояние са необходими бързи мерки за постепенно снижаване на кръвното налягане за минути до часове. При една малка част от пациентите се касае за вторична хипертония, чиято причина следва да се изясни / бъбречна или ендокринна/.

        Два са основните фактори, които поддържат системното артериално налягане- обемът на извънклетъчната течност и надбъбречната система – ренин, ангиотензин, алдостерон.

        Почти всичкият натриев хлорид в организма е съсредточен в извънклетъчната течност. Тази течност отразява промените в вноса на натрия. Извънклетъчната течност е вариабелна величина и се колебае ежедневно, индивидуално и културно.

        Бъбреците играят централна рола в поддържането на извънклетъчната течност чрез нагласяне излъчването на натрия в урината съобразно натриевия внос: при спадане на натрия до 0 отделянето на натрий също спада, при внос на повече натрий, излъчването му в урината се увеличава и така се възстановява равновесието в организма.

        Надбъбречната система е също важен регулатор на екстрацелуларната течност действувайки чрез бъбречните механизми подържайки кръвното налягане.

        Артериалната хипертония за щастие днес е напълно лечима.

        За целта трябва да се избягва преяждането и преумората, да не се пуши да не се пие твърд алкохол, да се правят подходящи физически упражнения, да се избягва стресът, разбира се паралелно с приемането на медикаментозното лечение.

        Начините на лечение на артериалната хипертония съвпадат до голяма степен с лечението на диабета и затлъстяването.

        Артериалното налягане трябва да се контролира един до два пъти дневно При повишено налягане трябва да знаете какви медикаменти се налага да вземете.

        Профилактиката и лечението на заболяването изисква регулиране на храненето. При диетотерапията на първо място се поставя ограничаването на солта до 3-5 г дневно или диетична сол – ло салт, плодово-зеленчукова диета, оризово-плодова диета, магнезиева диета и др. Високата употреба на сол може да намали ефекта на медикаментите. Препоръчва се нискокалориен хранителен режим, който нормализира телесното тегло и води до нормализиране на кръвното налягане и подобряване на обменните процеси. Такъв режим се налага при повишени масти в кръвта и при повишена пикочна киселина.

        Според препоръките на СЗО трябва да се приемат следните противохипертонични лекарства:

Диуретици

Бета блокери

Аце - инхибитори

Калциеви антагонисти

Антагонисти на ангиотензин ІІ рецепторите

        На края на лечението ще обърна внимание на някои факти, които са ежедневие в нашия живот: това са вълненията, преживяванията, мъката, гневът, страхът, стресът влияещи на компенсацията на артериалната хипертония и захарния диабет. Не трябва да се смята, че тези фактори са само „движения на душата”, които изобщо не се свързани с физиологията, напротив на практика те предизвикват определени и не винаги положителни и желателни реакции в нашия организъм. Нашият стремеж трябва да бъде да ги избягваме и най-важното да ги побеждаваме!