• Новини
  • Писмо от една жена с диабет до министър Москов, описващо АБСУРДИТЕ на българското здравеопазване

45

РОЛЯТА НА ТЕГЛОТО /ТЕЛЕСНАТА МАСА/ ПРИ ОБМЕННИЯ КОНТРОЛ НА ДИАБЕТ ТИП 2
Проф. Мария Дамянова д. м. н.

РОЛЯТА НА ТЕГЛОТО /ТЕЛЕСНАТА МАСА / ПРИ ОБМЕННИЯ КОНТРОЛ НА ДИАБЕТ ТИП 2

 

Проф. Мария Дамянова д. м. н.

 

Известно е, че при захарен диабет тип 2 наследственото предразположение към диабет достига до 80 – 90 %, но това не е фаталност. Изявата на диабета се обуславя и от редица външни фактори, между които водеща роля има наднорменото тегло и затлъстяването, главно коремното затлъстяване.

Характерно за този тип захарен диабет е не намалената секреция на инсулин, а обратно - производството на нормална или повишена инсулинова секреция. Коя е тогава причината за изявата на диабета? Причината за манифестирането на диабета при тези пациенти е в нарастването на телесната маса, при което развитието на захарен диабет се увеличава от 5 до 10 пъти. С нарастване на телесната маса действието на инсулина се забавя и намалява / отслабва /. Колкото по-дебели стават телесните тъкани, толкова по-трудно действа секретирания от бета клетките инсулин независимо, че е в нормално или увеличено количество. При тези случаи е намалена и забавена чувствителността на тъканите към действието на инсулина или е налице т.н. инсулинова резистентност.

Тази взаимовръзка между затлъстяването и захарния диабет тип 2 е потвърдена от оскъдните военни и следвоенни години, когато честотата на диабета беше силно намалена. Днес ние сме свидетели на прогресивно увеличаващо се затлъстяване паралелно с прогресивно увеличаваща се честотата на диабета. Над 90% от диабетиците имат излишни килограми. Това се дължи от една страна на обилното и хиперкалорийно хранене, на недостатъчната физическа активност и променения стереотип на живот.

В резултат на дългогодишно претоварване на панкреаса при диабет тип 2, настъпва изтощаване на задстомашната жлеза и постепенно намалява инсулиновата секреция т.е. появява се намалена инсулинова секреция, което задълбочава обменните нарушения и се налага промяна в лечението на тип 2 диабет.

Ето защо при следенето на пациентите с тип 2 диабет нашата задача е да запазим инсулиновата секреция и да се борим с инсулиновата резистентност чрез подържане на телесна маса отговаряща на телесния ръст.

Как се контролира съответната телесна маса? Това става чрез изчисляване на индекса на телесната маса / ИТМ / чрез простата формула:

Т (кг.)

ИТМ = ----------

Р2 2)

където Т е теглото в килограми, а Р – ръстът в метри повдигнат на квадрат.

Диапазонът на стойностите на ИТМ от 20 до 24.9 съответствува на нормалните стойности за ръст и тегло. Стойностите от 25 до 30 – за наднормено тегло, стойностите от 30-35 –за първа степен на затлъстяване, 35 – 40 за втора степен на затлъстяване,а над 40 – за трета степен на затлъстяване. Според В.Абщайн, известен медик от ХІХ век, един от първите прилагал диета при лечението на затлъстяването, при първа степен затлъстяване на болните им завиждат, при втора степен затлъстяване на болните им се смеят, а при при трета степен – им съчувствуват.

Легенда е твърдението, че с остаряването се напълнява по естествен начин. При достигане на тегло съответно на неговата конституция, човек трябва да запази съответното тегло до дълбока старост.

И така каква е ролята на лекаря при контрола на диабетика?

1. Лекарят трябва да определи калоричността на хранителния режим.

При диабетик със затлъстяване желаещ да свали излишните килограми се полага нискоколорична диета от 1000 до 1200 килокалории. При достигане на резултата е възможно увеличаване на калориите от 1200 до 1600 ккал.

2. Втората задача при контрола на диабетика е хранителния режим да бъде балансиран, което означава, че съотношението между въглехидрати, белтъчини и мазнини трябва да бъде променено от 50 : 20 : 30 каквито пропорции са при здрави индивиди.

При диабетици със затлъстяване се налага намаляване на мазнините. Въглехидратите, които повишават кръвната глюкоза трябва да бъдат разпределени на малки порции, на по-чести хранения през деня: например - три основни приема на храна и три закуски - по 3 хлебни единици /ХЕ/ на основните хранения и по 1 ХЕ на закуските.

3. Третият съвет на лекаря се отнася до ограничаване на употребяваните продукти с високо калорийно съдържание – това са продуктите с т.н. скрита мазнина. Месата телешко и пилешко трябва да бъдат с почистена мазнина, да се готви с растителна мазнина, да се ограничи употребата на масло, маргарин и майонеза, млечните продукти да са с ниска малсленост , ястията да се приготвят чрез варене и задушаване, а не пържене. В менюто да преобладават зеленчуците, съдържащи витамини, микроелементи и фибри, които забавят усвояването на въглехидратите поради което повишаването на кръвната глюкоза след нахранване става по-бавно.

Да се държи сметка на съдържанието на холестерола в използваните продукти

съдържащ се в месата, карантията, животинските масла, висококалорийните млечни произведения и др.

Полезно и удобно е т.н. правило на чинията, което до голяма степен ви освобождава от пресмятането на калориите. Според това правило чинията се разделя на две половинки, а след това едната половинка се разделя на още две части. Половинката от чинията се пълни със зеленчуци, едната от третинките с белтъчна храна/ риба, нетлъсто месо или нискокалорийни млечни произведения/, а другата третинка – с въглехидратна храна-черен хляб, варива, картофи, плодове и др. Предимството на този принцип е, че човек може да яде това което му се иска при условие, че спазва правилото на чинията.

Консумацията на вода в ежедневния хранителен режим е от голямо значение. Приемът на 2 литри вода е необходимост при положение,че липсва придружаващо заболяване, което изисква ограничаване на много течности. От водата не се пълнее!

Разумното намаляване на телесното тегло е 0.5 до 1 кг. седмично или 2 до 4 кг. месечно. Драстичното отслабване е нежелателно.

Двигателната /физическата/ активност е важна съставна част от терапевтичната максима при лечението на диабета и борбата с намаляване на излишните килограми.

Изследванията за влиянието на двигателната активност върху човешкия организъм доказват нейния многобразен ефект върху обмяната.

Системните физически дейности повишават глюкозното разграждане в мускулите, увеличават чувствителността на мускулните клетки към инсулина, усилват разграждането на депо-глюкозата /гликогена/ в мускулите и черния дроб, увеличават образуването на глюкоза от белтъци и масти.

В състояние на покой мускулите задоволяват своите енергетични потребности за сметка на разграждането на мастните киселини, а глюкозата се използва само в 10% за покриване на общите енергетични нужди.

При работещ мускул обаче, т.е. при движение, главен източник на енергия е гликогенът в мускулите и глюкозата в кръвта, получавана при неговото разграждане. При продължително натоварване глюкозните запаси намаляват и покриването на енергийните нужди става за сметка на разграждането на мастните киселини. Така при умерена физическа натовареност главни енергийни източници са мускулният гликоген, глюкозата и свободните мастни киселини.

При диабетика двигателната активност зависи не само от продължителността и интензивността на мускулната работа, но и от наличността на инсулин по време на извършване на двигателна активност. При лош обменен контрол физическото натоварване има обратен ефект върху обмяната – увеличава се образуването на кетонови тела, появява се ацетонурия и се задълбочават дерайлиранията в обмяната. Следователно инсулинът не може да бъде заменен чрез повишаване на двигателната активност и за да се изяви благоприятния ефект на физическото натоварване е необходим достатъчно количество инсулин. Необходимо е да се подчертае, че при лош метаболитен контрол физическата натовареност е противопоказана.

Тренингът е от много голямо значение за двигателната активност на хората, засегнати от диабет. Чрез него се повишава чувствителността на мускулите към инсулина, намалява се концентрацията на триглицеридите в кръвта и се увеличава концентрацията на добрите масти.

Затова се препоръчва ежедневно физическо натоварване, а не епизоди от двигателна активност, например - един път седмично, което може да подейства като стрес за организма

При възрастни диабетици, ако физическото натоварване е леко, не се препоръчва да се увеличават въглехидратите, при умерена физическа натовареност / 1 час ходене, каране на колило, каране на ски, градинска работа, почистване на дома/ се увеличават по 1 ХЕ на всеки 2 часа, а при интензивна физическа натовареност – по 1 ХЕ преди започване на двигателната активност и след това по 1 ХЕ на всеки час. При извършване на двигателна активност цял ден е необходимо да се увеличат ХЕ при всяко хранене - сутрин, обяд и вечер с по 2ХЕ.

И накрая е необходимо да споменем за самоконтрола, в който диабетикът трябва да участвва активно. Самоконтролът е от голямо значение, тъй като при провеждане на самоконтрол диабетиците от безпомошни наблюдатели стават помощни сътрудници. Мотивирането на диабетика към самоконтрол е дейност, която го кара да научи всичко за своя диабет и да се държи по начин такъв, че да живее активно, да решава проблемите на ежедневието си сам, да бъде в истинския смисъл условно здрав, спазвайки всички изисквания за постигане на добър обменен контрол, гаранция за отдалечеване на съдовите усложнения.

 

Преди приключване на тази статия трябва да подчертаем, че условията на живот при диабетика в едно семейство са валидни за всички членове на семейството изхождайки от високата наследственост при тип 2 диабет.

 

БА Диабет във Фейсбук