Обучение за диетично хранене

            Целта на това учебно писмо е да покажем как болните могат да се съветват относно техния хранителен режим, като се отчитат техните личностни особености, емоционалното, социалното и културално участие в храненето. Поддържането на правилно хранене е един от крайпътните камъни в контрола на диабета (и е по някога най-трудно за провеждането му в ежедневния живот на болния).


       1. Възможни подходи към обучението по отношение на диетичния режим:
а/ Кой може да обучава?
Трябва да се направи всяко усилие да се снабдите с диетолог. При липса на такава възможност е необходимо да се обучи даден член от екипа Ви. При липса и на такава възможност лекарят и сестрите, които лекуват болните трябва да изпълняват и тези функции. Абсолютно необходимо е честото събиране на Екипа за обучение - за да сме сигурни, че всички "говорим на един език" и предлагаме една и съща информация на болния. Важно е да се установи навреме дали болните получават подвеждаща информация от дадено лице извън тима за обучение.
б/ Необходимост от познаване на нашите болни.
Важно е да придобием информация за стила на живот на всеки болен. Това обаче е възможно чрез спечелване на доверието на болния. Важно е да се открият дадени предразсъдъци свързани с храненето, които много хора притежават. Важно е да се прецени отношението на болния към взаимо¬връзката между храната, общото състояние и диабета. Ако болният употребява билки или захари с ниско съдържание, ние трябва да знаем това и да го позволим до момента, когато това започва да вреди на процеса на лечението. За убеждаване на болните в липсата на ефект от билките използувайте кръвно-захарните тестове. Етническите обичаи в храненето също трябва да са известни на лекаря в дадени случаи.
       2. Цели ,които си поставяме:
а/ Създайте възможност болният сам да осъзнае връзката между храната и диабета - т.е научете го да мониторира кръвната си захар след дадена храна.
б/ Дефинирайте реалистични късо- и дълговременни задачи т.е. новодиагностицираните диабетици не могат да възприемат друго освен късовременната задача за осъзнаване на взаимовръзката между приемането на въглехидрати и нивото на кръвната захар.
      3. Как да направим това:
а/ Изберете методи,които стимулират самоувереността на болния.
б/ Адаптирайте съветите си към индивидуалните цели на лечението и на индивидуалните навици на болния т.е как да се справи болния с навика си да закусва късно или примерно да обядва в ресторант.
в/ Променяйте терапевтичния си подход според учениците си. Това в никакъв случай не консумира повече време отколкото използуването на един и същ подход.
г/ Позволявайте на хората да правят грешки. От тях те ще се поучат. Поради това преподавателят трябва да се въздържа от коригиране на болните докато те са в процес на обучение. След това внимателното поставяне на съответни въпроси свързани с допуснатите грешки ще помогнат на болните да ги осъзнаят.
д/ Използувайте различни по големина групи. Най-добри резултати се получават при използуването на групови и индивидуални подходи.
е/ Обратната връзка е част от обучението. Какъвто и да е подхода преподавателят трябва да се постарае да разбере колко знания е придобил всеки болен към края на обучението през дадения период. Тази обратна връзка ще послужи за основа на следващия период на обучение.
ж/ Обсъдете използуването и на допълнителни методи на обучение освен конвенционалните, като например лекции, въпроси и отговори, напечатани диети, АВ cpедства и др. Избягвайте предварителната оценка за предимствата и слабостите на новите и различни методи;
Всеки от следните примери може да бъде адаптиран към индивидуалните нужди на всеки болен:
- Стимулирайте желанията на болните за допълнителна информация отнасяща се до разнообразяване на хранителния му режим.
- Питайте болния какво би направил ако някои от хранителните продукти, които той би предпочел липсват, като например картофи, хляб или домати... Попитайте го с какво би могъл да ги замени.
- Диабетиците от всяка възраст биха могли ла използуват хранителни модели, картини, да играят карти с картини на храни и да се подреждат в групи в зависимост от начина им на хранене. Картите за игра с хранителни изображения са налице в дадени асоциации.
- Научете болните си да вземат правилни решеният съобразявайки се със съдържанието на различните менюта.
I/ След като обясните своя хранителен режим и възможностите за подмяна на дадена храна помолете болния да опише всичките хранителни продукти намиращи се на болничния му поднос. След това го помолете да анализира храни¬те годни за подмяна.
2/ Помолете болния да опише наличните хранителни продукти в домашна обстановка и след това да нарисува или да покаже на картини правилното ме¬ню в зависимост от хранителния му диетичен режим.
3/ Обучение чрез избор. Болните и членовете на техното семейство могат да бъдат помолени да подберат най-подходящите храни за тяхното меню от дадена група. Обучавайте ги да анализират съдържанието на хранителните съставки посочени на опаковката. Направете истински бюфет и накарайте болните да защитят избора си.
4/ Организирайте истински ситуации от живота. Помолете даден член от групата да съобщи някои от своите рецепти, след това останалите членове да определят съдържанието на отделните съставки и как да разделят кулинарното произведение на порции. Излезте на пазар с отделни индивиди от групата , наблюдавайте,критикувайте и отговаряйте на зададените въпроси. Посетете даден ресторант ,кафетерия или кафетерията на болницата с някои от болните , наблюдавайте, критикувайте и отговаряйте на зададените въпроси.
5/ Групови дискусии. Помолете всеки член на групата да обясни как спазва хранителния си режим. Накарайте ги да споделят проблемите си и им помогнете да намерят разрешение. Накарайте болните да споделят чувстватата си, когато от свободна храна е трябвало да преминат на диетичен режим.

             Предложения за съдържанието на програмите за обучение.
а/ Оставете съзнанието си готово за промени.
б/ Преподавайте дадена идея и избягвайте детайли. Обяснете,че диетата на инсулиновисимите нетлъсти диабетици не се различава от тази на здравите хора, с изключение на равномерното разпределение на въглехидратите през целия ден. Обяснете, че ограничаването на наситените мазнини и профилактиката на атеросклерозата е по- уместно при младите диабетици. Проявявайте гъвкавост при убеждаването на своите болни - например, ако той непременно настоява да има захар в кафето си кажете „добре", но веднага му посочете в замяна на това от какво друго трябва да се откаже.
Всички инсулинозависими диабетици трябва да знаят:
- въглехидратното съдържание на всички храни;
- обменен лист за въглехидрати;
- наситени и полиненаситени мазнини и холестерол;
- как да се компенсира повишената физическа активност;
- диетични продукти за диабетици/предимства и вреди/;
- дълговерижни мастни киселини.
Важни неща за инсулинонезависими диабетици:
- значението на редовното хранене;
- разделение и разпределение на въглехидратите;
- алкохол и хипогликемия;
- как да се компенсира повишената физическа активност;
- модифициране на хранителния режим по време на интеркурентни инФекции;
- „бързи” захари при хипогликемия: „Кока-кола” със захар, гроздов или портокалов сок, напитка със захар и др.
              Преценка. 
Ефектът от обучението трябва да се преценява по време и след курса, както и в по-късна фаза. Могат_да се използуват въпросници, клинични консултации или още по-добре организиран бюфет. Обучаващите също трябва периодично да се оценяват.


Превод и адаптация: проф. Мария Дамянова

 
БА Диабет във Фейсбук