Започване на инсулиново лечение
Задачата на това обучително писмо е да даде някои напътствия на медиците, започващи инсулиновото лечение при своите болни. Ще концентрираме усилията си върху първите три дни от инсулиновото лечение. Болният трябва да е в състояние да бъде обучаван т.е. състоянието му не трябва да е критично. Ако е било такова, трябва да е вече преодоляно. Учебната програма трябва да е пригодена към специфичните особености на отделния болен. Кой трябва да бъде информиран? Информацията трябва да се даде на болния, когато той предпочете. Ако болният е дете – и двамата родители трябва да присъстват. Курсовете за обучение не трябва да продължават повече от половин час. Не забравяйте, че тези болни се нуждаят от непрекъсната емоционална подкрепа и тази програма трябва да се възприеме като начало на самостоятелни грижи!
РЕШИТЕЛНИЯТ ДЕН
Това е денят, когато се взема решение инсулинът да се инжектира от самия болен. То може да стане и когато за пръв път се дискутира инсулиновото лечение с него.
- Първо трябва да изслушаме болния, помагайки му да изрази отношението си към тази нова ситуация. По този начин ще създадем атмосфера, предразполагаща към учене и ще помогнем на болния да възприеме решението за самостоятелно инжектиране на инсулина.
- Хубаво е да се поинтересувате какво знае болния за диабета и дали познава друго лице, което е на инсулинови инжекции.
- Да се обясни на болния с прости думи, защо той се нуждае от инсулин, както и да се наблегне, че най-вероятно той ще има нужда от него през целия си живот. Не е необходимо само да му се каже цялата истина, но важно е да му се даде надежда за бъдещето. Създайте възможност на болния да зададе всички вълнуващи го въпроси свързани с инсулиновото лечение, някои от които повдигнете вие. Ако, въпреки всичките ви убедителни доводи болният откаже да започне лечение с инсулин, опитайте се да разберете неговия отказ и му помогнете да преодолее емоциите и страховете си. Сравнете малката игла за инсулинова апликация с останалите игли за спринцовки. Освен това е абсолютно необходимо да направите демонстрация върху себе си.
- Първоначалният отказ е нормална реакция, но ако болния продължава да отказва лечението, дайте му време да обмисли нещата. Лекарят трябва да дискутира отказа и със семейството, може би то ще помогне за неговото правилно убеждаване.
- Първо самостоятелно инжектиране. Първата инсулинова апликация, която болният ще си направи, трябва да е достатъчно малка, за да не предизвика в никакъв случай хипогикемия. Най-много трябва да се набляга на това , че новата инжекция не е страшна. Лекарят трябва да награди болния с овации след първата му самостоятелна инсулинова инжекция. В зависимост от възрастта, дадено диабетно болно дете, може само да пожелае да започне само да си инжектира инсулин. Неговото желание трябва да се поощри, като същевременно трябва да се напомня на родителите, че все пак детето ще продължи да се нуждае от непрекъснатата им подкрепа и грижи. И двамата родители трябва да бъдат обучени да инжектират инсулин и да бъдат включени в грижите за болното дете.
- Веднага, след като се постави първата самостоятелна инсулинова инжекция дайте на болния закуска, така че още от самото начало той да започне да си изработва навика да приема храна след всяка инсулинова инжекция.
ПЪРВИ ДЕН
- Начало на ученето. Вепреки че това писмо е разделено на три учебни дни, продължителността на всеки един от тях ще зависи от индивидуалните възможности на болния.
1. Инжекция: Обучаващият трябва да покаже на болния как да напълни спринцовката с необходимото количество инсулин. С негова помощ болният трябва да направи самостоятелно инжекцията. След това трябва да продължи да се упражнява да изтегли различни количества инсулин. По-късно през този ден, на болния трябва да се даде възможност да дискутира хранителните си навици с някой член на екипа. На следващият ден трябва да се приготви меню според мниението на болния. Трябва да се наблегне на голямото значение на закуските и на това, че болните трябва да приемат храна, дори и да не са гладни.
2. Хипогикемични реакции: Въпреки че е необичайно да се появяват хипогликемични реакции още първият ден, болният трябва да бъде предупреден за тяхната евентуална поява. Трябва да се опишат главните симптоми. Трябва да се инструктира болния да носи винаги със себе си захар и да я консумира, когато се появят тези симптоми, дори когато не е сигурен че промените ставащи с него са действително хипогликемични.
3. Запомнете: Трябва да се извършва непрекъсната преценка на възможностите на болния за усвояване на предлаганите му знания, на всяко стъпало от учебния процес. Това може да се прави чрез демонстрация или наблюдение. Постиженията трябва да се стимулират с награда, а понататъчните усилия да се подпомагат с напечатани учебни материали
ВТОРИ ДЕН:
Консолидация. Този ден трябва да започне с проверка на придобитите до момента знания и умения. Ако не сте сигурни, че предшестващата информация не е напълно усвоена, не въвеждайте нищо ново.
1. Инжекция: На втория ден трябва да се въведат две нови идеи. Първото е нагледно да се покажат инжекционните места и тяхното редуване, а втората изисква да се обясни действието на инсулина, продължителността му и кога рискът от хипогликемия е най-голям. При увеличаване на инсулиновата доза трябва да се обясни на болния, че това не означава, че неговия диабет е по-тежък.
2. Храна и напитки: Сега, след като болният е имал възможността да опита менюто си за ден или два идва моментът да го дискутираме с него и да го осведомим за разрешените захари.
3. Хипогликемия и физическа активност: Връзката между приемането на въглехидрати и покачването и спадането на кръвната глюкоза, също трябва да се дискутира. Трябва да се изясни ефекта на физическата активност върху нивото на кръвната глюкоза. Например допълнително количество храна трябва да се приеме преди, по време и след физическо натоварване, в зависимост от неговата продължителност.
4. Самостоятелно определяне на някои параклинични показатели (самостоятелно мониториране): Каквито и да са средствата за това, обяснете на болния, че те ще му помогнат да контролира диабета си и да го поддържа. Болният трябва да се обучи как да провежда изследването и как да отчита получените резултати. Значението на резултатите трябва да се обясни и да се дискутира.
5. Запомнете: В този период е важно да дадете време на болния да сподели чувствата си, страховете и безпокойствието си за бъдещето. Това може да се постигне с насочващи въпроси в тази насока, а отговорите да бъдат дискутирани в приятелски разговор. Не се опитвайте да подценявате трудностите, а да ги разрешавате заедно.
ТРЕТИ ДЕН
Към крайя на този трети период, както хоспитализираните, така и диспансеризираните болни, трябва да са се научили да се грижат за себе си в къщи и да се върнат към нормалния си живот. В този момент трябва да се използва въпросник, който ще ви помогне да прецените уменията на болния. Също на него трябва да му се предоставят печатни материали, които ще поддържат знанията му и ще му служат за справка. Трябва да се обяснят начините на съхранение на инсулина. Ако болният се страхува от мощни хипогликемии, нека да определя кръвната глюкоза непосредствено преди лягане и да приема храна преди лягане. Преди болния да напусне клиниката, проверете дали е споделил всичките си тревоги, включително и тези възникнали в последната минута. Трябва да се поощряват контактите с лекаря или сестрата, винаги когато нещо не му е ясно. Назначете следващата среща с него една седмица след изписването му.
Преподавателю, бъдете толерантен към грешките и липсата на умения. Грешките са за това да се поправят. Изаснете причината, на която се дължат и се постарайте да ги използвате за бъдещото обучение.
БЪДЕЩО ОБУЧЕНИЕ:
Някои уроци трябва да се запазят за по-късен период. Тук спадат например „медения месец„ на диабета, поддържане на диабета по време на интеркурентни заболявания, период на отпуск, шофиране.
Този тридневен период е пригоден за новодиагностицирани болни, но може да се използва за опресняване на знанията и уменията и на диспансеризираните стари диабетици.
Задачата на това обучително писмо е да даде някои напътствия на медиците, започващи инсулиновото лечение при своите болни. Ще концентрираме усилията си върху първите три дни от инсулиновото лечение. Болният трябва да е в състояние да бъде обучаван т.е. състоянието му не трябва да е критично. Ако е било такова, трябва да е вече преодоляно. Учебната програма трябва да е пригодена към специфичните особености на отделния болен. Кой трябва да бъде информиран? Информацията трябва да се даде на болния, когато той предпочете. Ако болният е дете – и двамата родители трябва да присъстват. Курсовете за обучение не трябва да продължават повече от половин час. Не забравяйте, че тези болни се нуждаят от непрекъсната емоционална подкрепа и тази програма трябва да се възприеме като начало на самостоятелни грижи!
РЕШИТЕЛНИЯТ ДЕН
Това е денят, когато се взема решение инсулинът да се инжектира от самия болен. То може да стане и когато за пръв път се дискутира инсулиновото лечение с него.
- Първо трябва да изслушаме болния, помагайки му да изрази отношението си към тази нова ситуация. По този начин ще създадем атмосфера, предразполагаща към учене и ще помогнем на болния да възприеме решението за самостоятелно инжектиране на инсулина.
- Хубаво е да се поинтересувате какво знае болния за диабета и дали познава друго лице, което е на инсулинови инжекции.
- Да се обясни на болния с прости думи, защо той се нуждае от инсулин, както и да се наблегне, че най-вероятно той ще има нужда от него през целия си живот. Не е необходимо само да му се каже цялата истина, но важно е да му се даде надежда за бъдещето. Създайте възможност на болния да зададе всички вълнуващи го въпроси свързани с инсулиновото лечение, някои от които повдигнете вие. Ако, въпреки всичките ви убедителни доводи болният откаже да започне лечение с инсулин, опитайте се да разберете неговия отказ и му помогнете да преодолее емоциите и страховете си. Сравнете малката игла за инсулинова апликация с останалите игли за спринцовки. Освен това е абсолютно необходимо да направите демонстрация върху себе си.
- Първоначалният отказ е нормална реакция, но ако болния продължава да отказва лечението, дайте му време да обмисли нещата. Лекарят трябва да дискутира отказа и със семейството, може би то ще помогне за неговото правилно убеждаване.
- Първо самостоятелно инжектиране. Първата инсулинова апликация, която болният ще си направи, трябва да е достатъчно малка, за да не предизвика в никакъв случай хипогикемия. Най-много трябва да се набляга на това , че новата инжекция не е страшна. Лекарят трябва да награди болния с овации след първата му самостоятелна инсулинова инжекция. В зависимост от възрастта, дадено диабетно болно дете, може само да пожелае да започне само да си инжектира инсулин. Неговото желание трябва да се поощри, като същевременно трябва да се напомня на родителите, че все пак детето ще продължи да се нуждае от непрекъснатата им подкрепа и грижи. И двамата родители трябва да бъдат обучени да инжектират инсулин и да бъдат включени в грижите за болното дете.
- Веднага, след като се постави първата самостоятелна инсулинова инжекция дайте на болния закуска, така че още от самото начало той да започне да си изработва навика да приема храна след всяка инсулинова инжекция.
ПЪРВИ ДЕН
- Начало на ученето. Вепреки че това писмо е разделено на три учебни дни, продължителността на всеки един от тях ще зависи от индивидуалните възможности на болния.
1. Инжекция: Обучаващият трябва да покаже на болния как да напълни спринцовката с необходимото количество инсулин. С негова помощ болният трябва да направи самостоятелно инжекцията. След това трябва да продължи да се упражнява да изтегли различни количества инсулин. По-късно през този ден, на болния трябва да се даде възможност да дискутира хранителните си навици с някой член на екипа. На следващият ден трябва да се приготви меню според мниението на болния. Трябва да се наблегне на голямото значение на закуските и на това, че болните трябва да приемат храна, дори и да не са гладни.
2. Хипогикемични реакции: Въпреки че е необичайно да се появяват хипогликемични реакции още първият ден, болният трябва да бъде предупреден за тяхната евентуална поява. Трябва да се опишат главните симптоми. Трябва да се инструктира болния да носи винаги със себе си захар и да я консумира, когато се появят тези симптоми, дори когато не е сигурен че промените ставащи с него са действително хипогликемични.
3. Запомнете: Трябва да се извършва непрекъсната преценка на възможностите на болния за усвояване на предлаганите му знания, на всяко стъпало от учебния процес. Това може да се прави чрез демонстрация или наблюдение. Постиженията трябва да се стимулират с награда, а понататъчните усилия да се подпомагат с напечатани учебни материали
ВТОРИ ДЕН:
Консолидация. Този ден трябва да започне с проверка на придобитите до момента знания и умения. Ако не сте сигурни, че предшестващата информация не е напълно усвоена, не въвеждайте нищо ново.
1. Инжекция: На втория ден трябва да се въведат две нови идеи. Първото е нагледно да се покажат инжекционните места и тяхното редуване, а втората изисква да се обясни действието на инсулина, продължителността му и кога рискът от хипогликемия е най-голям. При увеличаване на инсулиновата доза трябва да се обясни на болния, че това не означава, че неговия диабет е по-тежък.
2. Храна и напитки: Сега, след като болният е имал възможността да опита менюто си за ден или два идва моментът да го дискутираме с него и да го осведомим за разрешените захари.
3. Хипогликемия и физическа активност: Връзката между приемането на въглехидрати и покачването и спадането на кръвната глюкоза, също трябва да се дискутира. Трябва да се изясни ефекта на физическата активност върху нивото на кръвната глюкоза. Например допълнително количество храна трябва да се приеме преди, по време и след физическо натоварване, в зависимост от неговата продължителност.
4. Самостоятелно определяне на някои параклинични показатели (самостоятелно мониториране): Каквито и да са средствата за това, обяснете на болния, че те ще му помогнат да контролира диабета си и да го поддържа. Болният трябва да се обучи как да провежда изследването и как да отчита получените резултати. Значението на резултатите трябва да се обясни и да се дискутира.
5. Запомнете: В този период е важно да дадете време на болния да сподели чувствата си, страховете и безпокойствието си за бъдещето. Това може да се постигне с насочващи въпроси в тази насока, а отговорите да бъдат дискутирани в приятелски разговор. Не се опитвайте да подценявате трудностите, а да ги разрешавате заедно.
ТРЕТИ ДЕН
Към крайя на този трети период, както хоспитализираните, така и диспансеризираните болни, трябва да са се научили да се грижат за себе си в къщи и да се върнат към нормалния си живот. В този момент трябва да се използва въпросник, който ще ви помогне да прецените уменията на болния. Също на него трябва да му се предоставят печатни материали, които ще поддържат знанията му и ще му служат за справка. Трябва да се обяснят начините на съхранение на инсулина. Ако болният се страхува от мощни хипогликемии, нека да определя кръвната глюкоза непосредствено преди лягане и да приема храна преди лягане. Преди болния да напусне клиниката, проверете дали е споделил всичките си тревоги, включително и тези възникнали в последната минута. Трябва да се поощряват контактите с лекаря или сестрата, винаги когато нещо не му е ясно. Назначете следващата среща с него една седмица след изписването му.
Преподавателю, бъдете толерантен към грешките и липсата на умения. Грешките са за това да се поправят. Изаснете причината, на която се дължат и се постарайте да ги използвате за бъдещото обучение.
БЪДЕЩО ОБУЧЕНИЕ:
Някои уроци трябва да се запазят за по-късен период. Тук спадат например „медения месец„ на диабета, поддържане на диабета по време на интеркурентни заболявания, период на отпуск, шофиране.
Този тридневен период е пригоден за новодиагностицирани болни, но може да се използва за опресняване на знанията и уменията и на диспансеризираните стари диабетици.