(резюме на проекта)
Захарният диабет е хронично социално-значимо заболяване, което се превръща в световна епидемия. Понастоящем има данни за 246 милиона души със захарен диабет по света, като ежегодно броят им се увеличава с около 7 милиона. Тревожна статистика показва, че около половината от хората с диабет не знаят, че имат това заболяване. Диабетът бързо се превръща в една от най-големите здравни катастрофи, които светът е виждал досега. На 21.12.2006г. Общото събрание на ООН прие забележителна Резолюция, признаваща диабета като хронично, скъпо заболяване, свързано с тежки усложнения, които излагат на сериозен риск семейства, страни, целия свят. За първи път правителствата признават, че неинфекциозно заболяване е толкова сериозна заплаха за световното здраве, каквато са инфекциозни заболявания като СПИН, туберкулозата и маларията. За първи път Световния ден на диабета – 14.11.2007г. ще бъде наблюдаван от ООН и се очаква всички заинтересовани страни да разработят програми за профилактика и лечение на това сериозно заболяване. В този смисъл и създаването на регистър на хората със захарен диабет е от изключителна важност на настоящия етап.
Университетската специализирана болница по ендокринология “Акад. Иван Пенчев” има дългогодишен опит при създаването и работата със значителни масиви информация за диабетно болните, проследяването и контрола на тяхното състояние. Болницата е първата българска организация участвала в европейския проект “Diabcare” и предоставила данни на европейския център по проекта в Мюнхен. Още в началото на 90-те години на миналия век са определени основните параметри на данните необходими за успешния контрол и определяне на подходящите лечебно-диагностични мероприятия при лицата със захарен диабет.
Проучихме опита на редица европейски и други страни при създаването и експлоатацията на регистри на диабетиците. Като основен извод може да се посочи високата ефективност на тези регистри за подобряване качеството на оказваната помощ и на живот на диабетиците, както и на значителните възможности за оптимизиране на разходите за лечение. Разработихме структура на данните и методика за тяхното събиране, обработване, достъп и предоставяне на всички заинтересовани участници в лечебно-диагностичния процес и неговото управление, както и на самите пациенти.
Публикувахме клиничен минимум данни, необходими за контрол на състоянието на диабетно болните, които включват:
1. Дата на установяване
2. Тип
3. Лечение – орални антидиабетни средства, инсулин, дата на започване, дозиравка, режим
4. Усложнения и придружаващи заболявания (включват се основните усложнения,
наблюдавани съгласно декларацията то St. Vincent) – диабетна ретинопатия, невропатия, нефропатия, макроангиопатия на долните крайници, мозъчно-съдова болест, исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, диабетна остеоартропатия.
5. Антропометрични показатели
• Тегло
• Ръст
• Обиколка на талия
6. Витални показатели
• Артериално налягане
7. Лабораторни показатели
• Кръвна захар - на гладно
• Кръвна захар - постпрандиално
• Хемоглобин А1С
• Креатинин
• Холестерол
• HDL- Холестерол
• Триглицериди
• Микроалбуминурия/Протеинурия
8. Прегледи от специалисти – офталмолог, невролог, кардиолог, нефролог
очен статус, статус на долни крайници и др.
9. Основни симптоми и проблеми, свързани с диабета
10. Рискови фактори
11. Обучение на пациента
12. Болничен престой
13. Бременности и раждания
14. Качество на живот – оценява се по скала за комплекс показатели, съгласно резултатите от проекта “Diabcare”
На по-късен етап беше определена основната структура на данните, която включва:
1. Социално-демографски данни
2. Данни за лекуващия екип
3. Дании за диагнозите и диагностичния процес
4. Модул лечение
5. Модул диспансеризация
6. Модул изследвания
7. Модул консултации
8. Други данни
Източник на данните на този етап са личните лекари, специалистите (ендокринолози, офталмолози, невролози, хирурзи); данни от болничния престой, протоколи за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК; отчетите на аптеките; отчетите на лабораториите. Формират се масиви от данни за диабетно болните, по тип отчетни документи:
· амбулаторни листове – лични лекари,
· амбулаторни листове – специалисти (по специалности)
· отчети диспансеризация
· отчети болници,
· протоколи за предписване на лекарства,
· отчети от лабораториите
· отчети от аптеките.
По разработена в УСБАЛЕ методология данните се агрегират с технологии “Data mining” и “Data warehouse” и се формира структурата на регистъра.
В момента се подготвя съвместно с НЗОК функциониращ прототип на системата.