Позиция за протестния митинг на хората с увреждания организиран на 11.04.2018 година
Първо, трябва да се спрат рестрикциите и второ, да се пристъпи към всеобхватна, открита и честна реформа в сферата на хората с увреждания.
На 11 април 2018 г. на пл. "Независимост" ще се проведе национален протестен митинг на хората с увреждания, организиран от Национално представителните организации на и за хора с увреждания.
Едно свлачище щом се появи, следва да се реагира своевременно, тъй като то ще продължи да се увеличава и все повече поражения да нанася. Именно така се случи в сферата сред хората с увреждания. Рестрикциите към тези хора, започнаха преди 8-9 години, но следвайки антипрогресивната и противоречаща на всяка логика мисъл, че преклонена главица сабя не я сече, се стигна до настоящата нерадостна патова ситуация. Докарахме се до там псевдополитици да настроят кажи-речи почти цялото общество срещу инвалидите, пардон, срещу хората с увреждания.
Започна се едно по едно. Беше рестриктирана наследствената пенсия за хората с увреждания. След това бяха спрени и онези два годишни автобусни билета. После спряха и т. нар. втора пенсия, която представлява 25% от социалната (около 30-ина левчета) и пр. Адекватна реакция нямаше. Бяха спрени и онези централизирани конкурси за набиране на хора с увреждания за работа в администрацията. Сега се стигна до откровения цинизъм, да поискат да спрат пенсиите на хората с увреждания с аргумента, че никъде в развитите държави тези хора не получават пенсии. Това е така, разбира се, но умело и бих казал подло премълчават другото, а именно, че в развитите държави хората с увреждания не получават пенсии, а финансови компенсации, с които поне от части, ако не да преодоляват, то да се справят със своето увреждане. Тук пенсиите са останали още от комунистическо време, тоест, така тоталитарният режим е решил да подкрепя тези хора. Никой от тези радетели за спиране на инвалидните пенсии и дума не обелва за радикална реформа в тази сфера и хората с увреждания да започнат да получават тези финансови компенсации. Например във Великобритания, човек с увреждане получава 320 паунда за това, че има увреждане и тази сума не е подоходна. Човекът може да си е заможен, тези средства са му гарантирани от държавата. Отделно, ако е безработен, получава за безработица, получава средства за транспорт, за наем на жилище и прочее. В Кипър, ситуацията е аналогична, човек с увреждане получава 312 евро за това, че има увреждане и отново тази подкрепа не е подоходна, тоест, човекът може да е и милионер, държавата го подкрепя. Ще спра до тук, макар че ми се иска да продължа и особено за Германия, по чиито модел уж щяха да реформират, но само що се отнася до спиране на пенсиите, за другите държавни подкрепи за хората с увреждания, мълчат като комунист на разпит. У нас интеграционната добавка за транспорт е 9-10 лева, а колко е в Германия, например? И в Германия, и във Великобритания, и в Кипър говорим за трицифрени суми в евро. Припомням, че тукашната е ПЕТ евро, тоест 4-5 литра гориво. Това е месечно, да не си реши някой, че говоря за ежечасна подкрепа. Апропо, останалите нашенски добавки гравитират около транспортната сума, така че ако човек получава всички възможни, може да достигне докъм петдесетина левчета и то благодарение на обстоятелството, че се вдигна гарантираният минимален доход, който вече е 75 лв. у нас.
Другият абсурд, с който излизат властимащите е този, че освен медицинска експертиза, ще има и експертиза на работоспособността. Невероятно, но факт, както се казва. Значи всеки човек с увреждане ще минава на тази експертиза и ако е работоспособен, каквото и да значи това, ще му се спира инвалидната пенсия и ще ходи да работи. Първо, незнайно къде и второ, стана ясно, че тази пенсия комдейците са я предоставили като онези финансови компенсации, които се дават на хората с увреждания в цивилизования свят. Също стана ясно, че невероятна подкрепа хората с увреждания получават и в Кипър, който според думите на един мой приятел е продължение на Африка. Е, ние сигурно сме центъра на черния континент, да ме прощават жителите му, че ги ползвам в подобен аспект. Но да довърша за Кипър. Там също са ги натиснали да приемат тази нова оценъчна система. Но след активен протест на хората с увреждания, те са успели да извоюват това, че медицинската експертиза оценява увреждането и отпуска всички финансови и социални компенсации и улеснения, а другата оценка, която се нарича експертиза на функционалността, а не на работоспособността, не е задължителна и единствено има пожелателен характер. Не е вярно, че навсякъде е приет моделът, който се опитват да ни го пробутат тукашните, наши си социореформатори. Навсякъде и във всяка държава си има своите изменения и, както стана ясно, тези особености са в плюс на хората с увреждания, а не в ущърб, както е тук. Основната цел, която се преследва тук е спестяването на шестотин милиона лева от общите милиард седемстотин и шестдесет милиона, които да бъдат отнети от хората с увреждания и да бъдат дадени на останалите пенсионери. Това го заяви един от най-силните хора в държавата понастоящем. Или с други думи, настройват се пенсионерите срещу хората с увреждания, невероятно държавническо мислене и говорене, няма спор. И на най-големия си противник не пожелавам подобен индивид да го управлява. Една от огромните небивалици, безочливо разпространявана отново от силни на деня е, че един милион хора с увреждания получават инвалидни пенсии. Толкова ниско ниво, толкова евтина фалшива новина, чак на мен ми става неудобно, че интелектуалното равнище е по-скоро низище. В сайта на НОИ, всеки може да провери, че хората с увреждания, които получават пенсийки са малко над петстотин хиляди.
Но целта е много близо до своето реализиране. Имам предвид целта на властимащите за отнемане на пенсиите на огромната част сред хората с увреждания. Негласно от няколко години се свалят процентите и така биват изхвърляни реални хора с увреждания от възможността да получат и без това оскъдните си пенсийки, с които да се препитават, макар и като бездомни кучета, но все пак някакво съществувание да имат.
Тук отдавна индивидите облечени във власт, са докарали работите до там, че за хората с увреждания, понятията "живот" и "оцеляване" са синоними.
У мен будят съжаление онези хора, които изпаднали в своето дребнотемие, оплюват всяка инициатива, включително и тази на 11 април, която лично аз я чакам от много години. Но винаги е имало, както се казва по модерному хейтъри. Но не следва да се хаби и разпилява енергия в някакви междуособици, а всички ресурси да се насочат към това, всеки човек да разбере защо е важно да бъде там, на площада на 11 април. Да разбере, че ножът е опрял в кокала и повече няма накъде да се отстъпва.
Да, трябва да има масовка на протестния митинг, но осъзната масовка, а не социална шлака.
Всеки човек следва да осъзнае, че първо, трябва да се спрат рестрикциите и второ, трябва да се пристъпи към радикална и откровена реформа.
Всеки човек следва да осъзнае, че той е важният, че той може и следва да даде всичко от себе си, за да промени своето битие.
Ето защо, всички хора, независимо дали имат увреждания или нямат трябва да подкрепят националния протест на 11 април. Да кажат: "Не на социогеноцида! Стига повече рестрикции! Да на радикална, всецяла, открита, честна, почтена реформа в сферата на хората с увреждания!"
София, 16 март 2018 г.
д-р Иван Янев
...........................................
Благодарим на автора за точния и безапелационен анализ на ГЕНОЦИДА над хората с увреждания в България !