ДИАБЕТ И ЦЕЛИАКИЯ
Автор - проф. Мария Дамянова
Целиакията представлява малабсорбцонен синдром на тънкочревна непоносимост към храните от зърнен произход / пшеница, ръж, овес, ечемик / съдържащи глутен. Глутенът е клейоподобен белтък, който поради настъпилите анатомични промени в лигавицата не се понася.
Нормално дължината на лигавицата на тънките черва е около 3 метра и се състои от около 600 пръстеновидни израстъци наречени въси, които увеличават тънкочревната повърхност. Вътре в тези въси са разположени милиони милиметрови съдове.Чрез тези въси се осъществява всмукването на смляните хранителни вещества от червата и навлизането им в кръвта. При наличие на целиакия въсите атрофират и лигавицата на червата се изглажда, което намалява нейната повърхност и една голяма част от хранителното чревно съдържание не се всмуква , а неоползотворено се загубва чрез фекалиите.
При диабетиците честотата на целиакия е много по – голяма в сравнение със здравите лица.Причината за тази по-голяма честота е автоимунния характер на двете заболявания, при които имунната система се отнася погрешно към собствените си субстрати.Според някои автори имунната система „подлудява”, тъй като тя разрушава островните клетки на панкреаса произвеждащи инсулин и тънкочревните въси реализиращи резорбцията на разградените хранителни съставки. Като резултат на тази реакция на имунната защита възниква възпалителен процес в лигавицата на тънките черва, довеждащ до изчезване на въсите. Погрешната имунна реакция на пациенти с захарен тип 1 и целиакия се наблюдава при лица генетично обременени т.е. носители на определени генни белези.
Загубата на хранителните съставки се придружава и със загуба на витамини и желязо, което обуславя някои от признаците на болестта.
Характерните симптоми при съчетание на тези две заболявания се изразяват в отслабване на тегло, болки в корема придружени с диария или запек, голям изпъкнал корем, обемисти светли изпражнения, безапетитие, чести хипогликемии, намаляване на инсулиновите нужди , желязодефицитна анемия, депресивно настроение, и др.При закъсняване с лечението се появява и изоставане в растежа.
Като начален диагностичен тест се използва определянето на антиглутеновите антитела, а впоследствие се препоръчва биопсия на тънките черва.
Лечението е изключително диетично със задължително изключване в хранителния режим на всички храни / продукти / съдържащи глутен. Пшениченият хляб се замества с безглутенов хляб, най-често приготвен от царевично брашно. Като заместители на забранените житни продукти се използват картофите, оризът, царевицата , чийто белтъци не съдържат глутен и са безвредни за тези пациенти.
При провеждане на безглутенова диета започва намаляване на възпалителния процес в тънките черва и постепенно възстановяване на чревните въси. При навременно започване на лечението това може да стане само след няколко седмици; при по-тежките случаи е необходим по-дълъг период от време. Много често се налага да се ограничат млякото и млечните продукти, тъй като лигавицата на червата не понася млечната захар.
При започване на диетичното хранене постепенно се увеличават инсулиновите нужди главно както поради подобряване смилането и всмукването на храната, така и поради консумацията на въглехидрати / ориз, картофи / с по-високо въглехидратно съдържание.
В заключение е необходимо да се изтъкне, че при пациенти с тип 1 диабет, намаляването на инсулиновите нужди в хода на заболяването, придружено със стомашно-чревни оплаквания винаги говори за поява на целиакия и изисква диетично лечение с изключване на храни съдържащи глутен.