Ефектите на Samento са недоказани при пациенти с диабет тип 1!
Samento (Caменто) съдържа алкалоиди от Uncaria tomentosa (диворастящ в горите на Амазония котешки нокът). Производителите на Caменто (капсули и течен екстракт) претендират, че този продукт е „най-мощният растителен имуностимулатор и имуномодулатор, известен досега”.
Какво е становището на медицинската наука по този въпрос? Няма достатъчно научни доказателства за ефективност на Uncaria tomentosa (Uncaria guianensis) в лечението на което и да е било заболяване, включително артрит, HIV/СПИН (про-тиворечиви данни) или рак.
Изследвания при лабораторни животни и малки проучвания при хора са установили вероятни ползи от растението при остеоартрит и ревматоиден артрит, но до момента не е проведено голямо рандомизирано плацебо-контролирано проучване.
В лабораторни изследвания Uncaria tomentosa стимулира част от имунната система, но не е доказано, че намалява възпалението или повишава имунитета при хора. Не е установено, че растението е ефективно при специфични видове рак, нито какво е него-вото влияние върху туморната генеза (не могат да бъдат направени препоръки за приложението му при пациенти с неоплазии), нито дали взаимодейства с някои имуносупресори или други медикаменти.
Primum non nocere! Профилът на безопасност на Саменто при хора със заболявания на автоимунната система, включително диабет тип 1, множествена склероза и системен лупус еритематозус, е неизвестен – не са проведени специфични проучвания в тази област.
При пациенти с лупус има докладвани случаи на остра бъбречна недостатъчност, свързани с приложението на това растение. То е противопоказано по време на бременост и кърмене (традиционно тази билка е използвана като абортив)!
В редакцията има запитвания на родители по повод на предписване на Саменто при деца с диабет тип 1 от лекари-педиатри! Колеги, не е ли по-безопасно да се борим с предиспозицията към вирусни инфекции и бактериални усложнения при тези случаи като подобрим контрола на кръвната глюкоза и препоръчаме сезонното противогрипно ваксиниране?
(Препечатано от списание „Доктор Д” – брой 3 (47), Есен 2009 )