За съжаление държавата плаща за ампутация, а не за профилактика
11 септември 2009
Д-р Румен Богданов
Д-р Румен Богданов
В България има около 450 000 хора със захарен диабет, едно от най-тежките усложения на диабета е т.нар. “диабетно стъпало”, терапията включва грижи за раничките по стъпалата, контрол върху диабета и лечение на инфекциите. Всеки един от нас има поне по един близък, който страда от тази болест.
Захарният диабет е огромен проблем на обществото, особено в късния му стадий с настъпили усложнения. Вследствие на не добре компенсираната кръвна глюкоза, както и продължителност на захарния диабет се увреждат малките кръвоносни съдове, обвивката на нерва, от там болните получават и т. нар. гъделичкане и изтръпване на краката, усещат и болка, която може да бъде постоянна или стрелкаща. Характерно е, че КРАКАТА НА БОЛНИТЕ СА СЪС СУХА КОЖА И ПРИ
ГОРЕЩО ВРЕМЕ С НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ГИ ОХЛАДЯТ, ПРИ СТУДЕНО - НЕ МОГАТ ДА ГИ ЗАТОПЛЯТ.
Това е типична симптоматика при диабетно болни пациенти. По-опасно е намаляването на чувствителността, до липса на повърхностна и дълбока сетивност. Получава се скъсяване на сухожилието, падат надлежният и напречният свод на стъпалото, премества се центърът на тежестта и организмът реагира с образуване на рани. Болният може да има рана, без да усеща болка.
ГОРЕЩО ВРЕМЕ С НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ГИ ОХЛАДЯТ, ПРИ СТУДЕНО - НЕ МОГАТ ДА ГИ ЗАТОПЛЯТ.
Това е типична симптоматика при диабетно болни пациенти. По-опасно е намаляването на чувствителността, до липса на повърхностна и дълбока сетивност. Получава се скъсяване на сухожилието, падат надлежният и напречният свод на стъпалото, премества се центърът на тежестта и организмът реагира с образуване на рани. Болният може да има рана, без да усеща болка.
Тези рани са с висок риск за развитие на гангрени, тъй като са отворен вход за инфекции. Впоследствие при неправилно лечение се стига и до ампутация.
Изнесените данни от европейската асоциация са много тежки.
ДО 2030 ГОДИНА СЕ ОЧАКВА В СВЕТА ДА ИМА ОКОЛО 300 МИЛИОНА ДУШИ СЪС ЗАХАРЕН ДИАБЕТ,
все повече намалява възрастовата граница, при която се открива.
В България проучванията сочат след 10-15 години нарастване на диабетно болните до 1 милион.
Фрапираща цифра е, че на всеки 30 секунди в света един болен от диабет губи крака си.
50% от нетравматичните ампутации са при хора със захарен диабет. Проблемите са много тежки навсякъде в страната.
Работя с колеги от цялата страна, правим презентации. Хората в Пиринския край също са засегнати, но проблемът много се неглежира.
Ето днес в Благоевград имах един пациент, който беше с рана на пръста, той въобще не се е обадил на лекар. Пръстът му беше почернял на върха, но той нямаше оплаквания. Ако не беше прегледан, след една седмица раната започва да секретира. Сега е почистена и до 3-4 дни ще премине. Този човек е на 60 години и щеше да се наложи да му се ампутира пръстът, ако днес не беше дошъл. До 10 дни щяха да настъпят усложнения - голяма рана, входна врата за инфекция, но без болка, защото няма усет. При рентгенови снимки, АКО СЕ УСТАНОВИ, ЧЕ ИМА ЗАСЯГАНЕ НА КОСТТА /ОСТЕОМИЕЛИТ/ ЕДИНСТВЕНОТО ЛЕЧЕНИЕ Е АМПУТАЦИЯ...
Смисълът на тези кабинети за диабетно стъпало е именно правилното лечение и намаляване до минимум на ампутирането.
В България въобще няма такава специалност за лечение на диабетно стъпало, няма разкрита от Министерство на здравеопазването.
Аз съм единственият специалист с квалификация. В Англия болните са диспансеризирани: под лекарско наблюдение, правят се индивидуални обувки и стелки. От 1996 година започнах да работя по проблемите на диабетното стъпало, които определено се подценяват от управляващите.
И веднага ще посоча пример с реални цифри,например от една клинична пътека В КАРДИОЛОГИЯ ИМАТ НУЖДА 100 ДУШИ И КАСАТА ЩЕ ЗАПЛАТИ 5000 ЛВ., А 500 000 ДИАБЕТИЦИ МОГАТ ДА СИ ЗАГУБЯТ КРАКАТА, след това трябва да им се правят протези, да се купуват инвалидни колички и т. н.
За 14 години нищо не се промени, въпреки че се изписаха хиляди неща за диабетно болните.
В България няма статистика за диабетно болните, до 2000 година се водеше отчет за настъпили усложнения.
Реално няма изготвен алгоритъм от Здравната каса за профилактика и лечение на диабетно стъпало. Представете си само - има клинична пътека диабетно стъпало, която включва ампутиране на крака в хирургия. Значи нещата са непоправими - висока температура, силно отточен крак и това държавата плаща, за ампутиране, а не за профилактика и лечение на диабетно стъпало.
Специалистите, който наблюдават диабетно болните, са дерматолог, невролог, съдов хирург, ендрокринолог, обучена медсестра, ортопед, но няма специалист, който да организира този екип и да канализира работния процес -сега всеки дърпа “чергата си” към себе си. Например кожният специалист го интересува лечението на гъбичките, тъй като при диабетиците това е основен проблем, не го интересува съдовия проблем, ендрокринологът не се интересува от раните и т. нат.
На практика диабетно болните ги наблюдава личният лекар, той отива при специалист, когато има оплакване. Но никой не следи състоянието му.
Доказано е, че след 5 години се появяват първите усложнения - навсякъде, където има съд и нерв в човешкия организъм, започва леко да се уврежда. Болните са застрашени от намаление на зрението, засягат се бъбреците, увреждат се нерви и съдове и чувствителността намалява.
Една обикновена раничка може да се оправи с едно направление за хирург и контролен преглед. Тогава Здравната каса заплаща за първичния преглед 14 лв. и вторичен - 8 лв., пациентът си тръгва без оплакване. Ако дойде по-късно с настъпили усложнения, клиничната пътека за диабетно стъпало е 900 лв., за да ампутират пръст, ако се наложи и крака, протезата струва 2500 лв. Животът на цялото семейство се обръща, налагат се превръзки, наема се медсестра, близките отсъстват от работа. Не рядко се налага и ампутация и на двата крака, доказано е, че при тях преживяемостта е около 5 години, защото се променя начинът на живот, кръговете на кръвообращение се нарушават.
ВАЖНО Е ДА СЕ БОРИМ ЗА ВСЕКИ ПРЪСТ, ЗА ВСЕКИ КРАК.
А всичко това може да се избегне с добра профилактика и да се стопира за една седмица с излекуване на рано открита раничка.
Сега единственият център в страната за диабетно стъпало е в София.
В България какво се случва - болният отива при ортопеда, но той не се интересува от съдовете, съдовият хирург гледа съдовете, но не наблюдава кръвната захар на болния, ендрокринологогът се интересува от кръвната глюкоза дали е повишена, но няма да го събува да му гледа краката.
В света подиатристите са специалистите по диабетно стъпало, които са обучени да наблюдават и проследяват състоянието на болния и го насочват към специалиста, от който имат нужда. Аз съм обучен специалист за проблемите на диабетното стъпало.
В Англия са доказали чисто икономически, че колкото по-рано се открият тези рани по стъпалото, толкова лечението е по-бързо. Над 80% от раните са предотвратими чрез превантивни действия.
Една рана, открита навреме, се лекува за 3 дни, ако обаче тя остане незабелязана и започне да секретира и мирише, усложненията стават опасни за крака. От полиневропатията болният няма усет по краката, съответно и болка.
Болните мислят, че е нормално щом имат диабет, значи ще имат рани по краката. Основна е профилактиката да разпиташ болния и да разбереш за състоянието му в конкретния момент.
Факт е, че с минимални финансови средства проблемите се решават.
ВАЖНО Е ПАЦИЕНТИТЕ ДА ЗНАЯТ, ЧЕ ЕДНА РАНА ПРИ ДИАБЕТНО БОЛНИ НЕ ПРЕМИНАВА ОТ
САМОСЕБЕ СИ, защото се получават по други причини.
Истината е, че появата на първите мравучкания и изтръпване говори за увреждане на нерва и това е сигнал, задължително вечер болните да оглеждат пръстите. При диабета отслабва и имунната система. Болните трябва да носят памучни чорапи, удобни обувки от кожа с 2-3 см ток, широки отпред.
И тук ще дам следния пример, една пациентка отишла на сватба с тесни обувки с висок ток, на другия ден малкия пръст почернял, защото няма усет и не усещала болка през целия ден, наложи се ампутация. Друг пациент идва и не може да се събуе, през пръста му бе преминал тел, защото бе обул платнена обувка, но не е усетил никаква болка при убождането.
Липса на чувствителност по стъпалата - както повърхностна, така и в дълбочина, е основният проблем на диабетно болните. Всеки първи петък от месец ще идвам в Благоевград от 10,00 часа до 12,30 часа. Прегледите ще извършвам в “SOS ТРАВМА ЦЕНТЪР” на ул. “Славянска” 42, тел. за записване: 073/83-01-50 и 0896832719.
Изнесените данни от европейската асоциация са много тежки.
ДО 2030 ГОДИНА СЕ ОЧАКВА В СВЕТА ДА ИМА ОКОЛО 300 МИЛИОНА ДУШИ СЪС ЗАХАРЕН ДИАБЕТ,
все повече намалява възрастовата граница, при която се открива.
В България проучванията сочат след 10-15 години нарастване на диабетно болните до 1 милион.
Фрапираща цифра е, че на всеки 30 секунди в света един болен от диабет губи крака си.
50% от нетравматичните ампутации са при хора със захарен диабет. Проблемите са много тежки навсякъде в страната.
Работя с колеги от цялата страна, правим презентации. Хората в Пиринския край също са засегнати, но проблемът много се неглежира.
Ето днес в Благоевград имах един пациент, който беше с рана на пръста, той въобще не се е обадил на лекар. Пръстът му беше почернял на върха, но той нямаше оплаквания. Ако не беше прегледан, след една седмица раната започва да секретира. Сега е почистена и до 3-4 дни ще премине. Този човек е на 60 години и щеше да се наложи да му се ампутира пръстът, ако днес не беше дошъл. До 10 дни щяха да настъпят усложнения - голяма рана, входна врата за инфекция, но без болка, защото няма усет. При рентгенови снимки, АКО СЕ УСТАНОВИ, ЧЕ ИМА ЗАСЯГАНЕ НА КОСТТА /ОСТЕОМИЕЛИТ/ ЕДИНСТВЕНОТО ЛЕЧЕНИЕ Е АМПУТАЦИЯ...
Смисълът на тези кабинети за диабетно стъпало е именно правилното лечение и намаляване до минимум на ампутирането.
В България въобще няма такава специалност за лечение на диабетно стъпало, няма разкрита от Министерство на здравеопазването.
Аз съм единственият специалист с квалификация. В Англия болните са диспансеризирани: под лекарско наблюдение, правят се индивидуални обувки и стелки. От 1996 година започнах да работя по проблемите на диабетното стъпало, които определено се подценяват от управляващите.
И веднага ще посоча пример с реални цифри,например от една клинична пътека В КАРДИОЛОГИЯ ИМАТ НУЖДА 100 ДУШИ И КАСАТА ЩЕ ЗАПЛАТИ 5000 ЛВ., А 500 000 ДИАБЕТИЦИ МОГАТ ДА СИ ЗАГУБЯТ КРАКАТА, след това трябва да им се правят протези, да се купуват инвалидни колички и т. н.
За 14 години нищо не се промени, въпреки че се изписаха хиляди неща за диабетно болните.
В България няма статистика за диабетно болните, до 2000 година се водеше отчет за настъпили усложнения.
Реално няма изготвен алгоритъм от Здравната каса за профилактика и лечение на диабетно стъпало. Представете си само - има клинична пътека диабетно стъпало, която включва ампутиране на крака в хирургия. Значи нещата са непоправими - висока температура, силно отточен крак и това държавата плаща, за ампутиране, а не за профилактика и лечение на диабетно стъпало.
Специалистите, който наблюдават диабетно болните, са дерматолог, невролог, съдов хирург, ендрокринолог, обучена медсестра, ортопед, но няма специалист, който да организира този екип и да канализира работния процес -сега всеки дърпа “чергата си” към себе си. Например кожният специалист го интересува лечението на гъбичките, тъй като при диабетиците това е основен проблем, не го интересува съдовия проблем, ендрокринологът не се интересува от раните и т. нат.
На практика диабетно болните ги наблюдава личният лекар, той отива при специалист, когато има оплакване. Но никой не следи състоянието му.
Доказано е, че след 5 години се появяват първите усложнения - навсякъде, където има съд и нерв в човешкия организъм, започва леко да се уврежда. Болните са застрашени от намаление на зрението, засягат се бъбреците, увреждат се нерви и съдове и чувствителността намалява.
Една обикновена раничка може да се оправи с едно направление за хирург и контролен преглед. Тогава Здравната каса заплаща за първичния преглед 14 лв. и вторичен - 8 лв., пациентът си тръгва без оплакване. Ако дойде по-късно с настъпили усложнения, клиничната пътека за диабетно стъпало е 900 лв., за да ампутират пръст, ако се наложи и крака, протезата струва 2500 лв. Животът на цялото семейство се обръща, налагат се превръзки, наема се медсестра, близките отсъстват от работа. Не рядко се налага и ампутация и на двата крака, доказано е, че при тях преживяемостта е около 5 години, защото се променя начинът на живот, кръговете на кръвообращение се нарушават.
ВАЖНО Е ДА СЕ БОРИМ ЗА ВСЕКИ ПРЪСТ, ЗА ВСЕКИ КРАК.
А всичко това може да се избегне с добра профилактика и да се стопира за една седмица с излекуване на рано открита раничка.
Сега единственият център в страната за диабетно стъпало е в София.
В България какво се случва - болният отива при ортопеда, но той не се интересува от съдовете, съдовият хирург гледа съдовете, но не наблюдава кръвната захар на болния, ендрокринологогът се интересува от кръвната глюкоза дали е повишена, но няма да го събува да му гледа краката.
В света подиатристите са специалистите по диабетно стъпало, които са обучени да наблюдават и проследяват състоянието на болния и го насочват към специалиста, от който имат нужда. Аз съм обучен специалист за проблемите на диабетното стъпало.
В Англия са доказали чисто икономически, че колкото по-рано се открият тези рани по стъпалото, толкова лечението е по-бързо. Над 80% от раните са предотвратими чрез превантивни действия.
Една рана, открита навреме, се лекува за 3 дни, ако обаче тя остане незабелязана и започне да секретира и мирише, усложненията стават опасни за крака. От полиневропатията болният няма усет по краката, съответно и болка.
Болните мислят, че е нормално щом имат диабет, значи ще имат рани по краката. Основна е профилактиката да разпиташ болния и да разбереш за състоянието му в конкретния момент.
Факт е, че с минимални финансови средства проблемите се решават.
ВАЖНО Е ПАЦИЕНТИТЕ ДА ЗНАЯТ, ЧЕ ЕДНА РАНА ПРИ ДИАБЕТНО БОЛНИ НЕ ПРЕМИНАВА ОТ
САМОСЕБЕ СИ, защото се получават по други причини.
Истината е, че появата на първите мравучкания и изтръпване говори за увреждане на нерва и това е сигнал, задължително вечер болните да оглеждат пръстите. При диабета отслабва и имунната система. Болните трябва да носят памучни чорапи, удобни обувки от кожа с 2-3 см ток, широки отпред.
И тук ще дам следния пример, една пациентка отишла на сватба с тесни обувки с висок ток, на другия ден малкия пръст почернял, защото няма усет и не усещала болка през целия ден, наложи се ампутация. Друг пациент идва и не може да се събуе, през пръста му бе преминал тел, защото бе обул платнена обувка, но не е усетил никаква болка при убождането.
Липса на чувствителност по стъпалата - както повърхностна, така и в дълбочина, е основният проблем на диабетно болните. Всеки първи петък от месец ще идвам в Благоевград от 10,00 часа до 12,30 часа. Прегледите ще извършвам в “SOS ТРАВМА ЦЕНТЪР” на ул. “Славянска” 42, тел. за записване: 073/83-01-50 и 0896832719.